Източник: iStock by Getty Images

Бумът на акумулаторните батерии в Европа доказва, че съхранението на енергия може да допринесе за понижаване на цените на електроенергията по време на пиковите натоварвания. Но ако правителствената политика не се промени, акумулаторните системи може просто да извличат печалба от използването на изкопаеми горива, вместо да допринесат за премахването му.

Системите за съхранение на енергия в батерии (BESS) се разпространиха широко през последните години, променяйки начина, по който се разпределят печалбите на електроенергийния пазар. Глобалният капацитет за съхранение нарасна с 66% през миналата година до почти 302 гигавата (GW), което представлява 150-кратно увеличение за едно десетилетие, пише в свой анализ за Ройтерс от Мартин Владимиров. 

Спадащите производствени разходи превръщат батериите от скъпи допълнения към възобновяемите енергийни източници във фактори, които променят правилата на играта и революционизират структурата на енергийния пазар.

Европа е типичен пример за това. През миналата година на континента бяха инсталирани 36 гигаватчаса (GWh) акумулаторни системи, с което общият им капацитет надхвърли 100 GWh – десетократно увеличение, според SolarPower Europe, която очаква новите инсталации да надхвърлят 50 GWh през 2026 г. Голяма част от тези инвестиции остават концентрирани в няколко пазара, начело с Германия, България и Италия.

Макар цените на природния газ все още до голяма степен да определят цените на електроенергията в Европа, акумулаторните системи на тези пазари бързо подкопават това господство. Това се дължи на факта, че батериите — в терминологията на енергийния сектор — „отрязват главата на патицата“.

Така наречената „крива на патицата“ описва типичната динамика на цените на електроенергията в Европа. Обикновено те спадат до нула или под нулата през слънчевите часове, когато излишъкът от слънчева енергия наводнява пазара, а след това се повишават с вечерното търсене, тъй като електроцентралите на изкопаеми горива — предимно на въглища и газ — заменят производството от фотоволтаични (PV) инсталации.

Все по-често акумулаторите поглъщат излишната електроенергия по време на пиковете в производството на фотоволтаична енергия – т.е. купуват електроенергия, когато тя е евтина – и след това я изразходват през вечерните часове, когато може да се продаде на значително по-висока цена. Това изравнява ценовата крива, тъй като акумулаторните системи реализират значителни печалби, като „отрязват върха“ на „патешката крива“ (т.е. елиминират пика в производството и спада в потреблението, оформящи графиката тип „патица“) .

И наистина печелят. Европейските такси за въглеродни емисии правят цените на електроенергията през тези вечерни часове – когато по-голямата част от електроенергията все още се произвежда от изкопаеми горива – особено скъпи. Това се засили през тази година поради скока в цените на газа, свързан с глобалния енергиен дефицит, предизвикан от войната в Иран.
Например в България, където батериите съставляват над 20 % от инсталирания производствен капацитет – един от най-високите дялове на съхранение в света – системите за съхранение на енергия (BESS) вече могат да реализират разлики в цените, надхвърлящи 100 евро на мегаватчас (MWh), според анализ на данните от българската енергийна борса IBEX.

Потребителите също печелят от това. Цените на електроенергията в България вече са спаднали с около 15 % спрямо съседните пазари през последните шест месеца. Според данни на българския оператор на преносната мрежа, акумулаторните системи са осигурили по-голямо количество електроенергия през вечерните часове, които обикновено са най-скъпи.

България не е единствената. Други европейски държави отбелязват подобна ценова динамика, включително Испания, Португалия, Италия, Великобритания и Германия, където акумулаторите поемат излишната вятърна и слънчева електроенергия, която иначе би била ограничена от операторите на електропреносната мрежа.

Парадоксът на изкопаемите горива

Очаква се батерийните системи (BESS) да улеснят енергийния преход, като намалят колебанията, присъщи на много възобновяеми енергийни източници. Но както показват горните графики, на много водещи пазари батерийните системи се възползват именно от зависимостта от изкопаемите горива, която обещават да премахнат.

Междувременно правителствата на Европейския съюз подкрепят тази система, като тихо субсидират въглищата и газа чрез сложни механизми за енергиен капацитет, предназначени да поддържат стабилността на електроенергийната мрежа. Тези механизми поддържат работата на електроцентралите, работещи с изкопаеми горива, въпреки неконкурентните им цени извън вечерните часове или най-студените месеци.

През миналия месец ЕС одобри 15-годишния механизъм за капацитет на Германия на стойност 35,2 млрд. евро, чиято цел е да гарантира стабилността на електроенергийната мрежа и дългосрочната сигурност на доставките. Освен това Италия, където газът осигурява около 38 % от електроенергията, през 2025 г. е изплатила около 1,8 млрд. евро чрез своя дългогодишен механизъм за капацитет. През миналата година страната отбеляза едни от най-високите цени на електроенергията в Европа.

От политическа гледна точка тези усилия на правителството са разбираеми. Пълната декарбонизация на електроенергийната мрежа може и да е бъдещата цел, но европейските лидери вероятно се колебаят да предприемат днес каквито и да било мерки, които биха могли да изглеждат като заплаха за енергийната сигурност, дори ако тези рискове са преувеличени. Макар прекъсването на електрозахранването на Иберийския полуостров миналата година да не е било причинено от възобновяемите енергийни източници, това не попречи на мнозина да ги обвинят.

Какво следва?

Какви други възможности биха могли да имат европейските лидери?

Разширяването на капацитета на акумулаторните системи би могло потенциално да осигури 24-часова доставка на зелена електроенергия. Това обаче вероятно ще наложи правителствата да изплащат възнаграждение на операторите на акумулаторни системи за критичната роля, която те играят в поддържането на надеждна и достъпна енергия. Причината е, че разпространението на акумулаторните системи – и премахването на доходоносния прозорец за изкопаемите горива – вероятно би довело до значително намаляване на маржовете на операторите на акумулаторни системи.

Ще са необходими и технически подобрения. Много батерийни системи съхраняват енергия, достатъчна само за два до три часа работа при пълна мощност. Това налага на европейските електроенергийни мрежи да внедрят все още изключително скъпи технологии за дългосрочно съхранение на енергия (LDES) — като желязо-въздушни или редокс-поточни батерии — които могат да се разтоварват непрекъснато в продължение на 10 до 100+ часа, за да се справят с многодневни дисбаланси в мрежата.

Но дори и най-модерните батерии няма да могат да поддържат системи, разчитащи предимно на слънчева енергия, през продължителните зимни периоди на затишие. Това подкрепя аргументите в полза на диверсифицираните възобновяеми източници, включително вятърната енергия, която работи през нощта и често произвежда повече електроенергия през зимата.

Акумулаторните батерии вероятно ще станат основата на енергийната трансформация и ⁠постепенното премахване на изкопаемите горива, но засега те извличат полза от продължаващото им използване. Дали батериите ще успеят да осъществят обещаваната енергийна трансформация, ще зависи от политическата воля за преодоляване на застъпените интереси на сектора на изкопаемите горива.