Източник: Shutterstock

Решението двете губещи въглищни дружества от комплекса „Марица-изток“ да бъдат извадени от Българския енергиен холдинг (БЕХ), което доскоро беше предмет на остър политически и обществен спор, получи важна външна оценка. Международната рейтингова агенция Fitch Ratings определя прехвърлянето на „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ към отделен държавен холдинг като „credit positive“ – фактор с положителен ефект върху кредитния профил на БЕХ. Причината е конкретна: и двете дружества са били на загуба през 2025 г., а отделянето им ще подобри рентабилността и ще намали въглеродния отпечатък на групата.

Това е един от ключовите акценти в последното рейтингово действие на Fitch. Агенцията промени перспективата пред дългосрочния рейтинг на БЕХ от „стабилна“ на „положителна“, като потвърди самия рейтинг на BB+. Решението следва промяната на перспективата пред суверенния рейтинг на България – BBB+ – от стабилна на положителна на 25 септември.

Това отваря важна възможност: Fitch посочва, че евентуално повишение на суверенния рейтинг на България би увеличило подкрепата, която БЕХ получава заради връзката си с държавата, с две степени над самостоятелния кредитен профил и би довело до рейтинг BBB- за холдинга. Това означава преминаване от категорията BB+ към стъпалата на инвестиционния рейтинг.

Именно тази перспектива е съществена за компания, пред която стоят мащабни инвестиции в електроенергийната и газовата инфраструктура и потенциално – в нови ядрени мощности.

Държавата остава най-силният кредитен буфер

В своето становище Fitch отбелязва силната подкрепа от страна на държавата и ключовата роля на холдинга за енергийната сигурност и зеления преход на страната. Промяната следва пряко аналогичното действие на Fitch спрямо суверенния рейтинг на България (повишена перспектива на BBB+ през септември 2026 г.) Агенцията оценява държавната подкрепа като „много силен“: тя притежава 100% от капитала, одобрява стратегията и бизнес плана и упражнява тесен контрол върху дейността. Историята на подкрепата също се определя като „силна“ – чрез държавни гаранции по задължения, преференциални държавни заеми и регулаторна подкрепа.

Но значението на БЕХ не се изчерпва със собствеността. Холдингът получава оценка нагоре спрямо самостоятелния си профил (SCP) заради критичната си роля за енергийната сигурност и доставки на газ и ток. Fitch посочва критичната му роля за сигурността на газовите доставки, диверсификацията на източниците и националната зелена трансформация, включително чрез планираните нови ядрени мощности. А стабилните и предвидими приходи от регулираните мрежи за пренос (ток и газ) компенсират слабостите в други сегменти.

Така кредитният профил стъпва върху две опори – стратегическата връзка с държавата и собствената позиция на БЕХ като интегрирана енергийна група с дейности в производството и преноса на електроенергия, газовия пренос, транзита и съхранението.

Подобряването на профила сега има стратегическа стойност. По-силен рейтинг и по-ясна структура могат да разширят достъпа до международно финансиране именно преди период на високи капиталови потребности – каквито могат да възникнат при навлизане в основната строителна фаза на двата нови ядрени блока.

„Марица-изток“: от спорно политическо решение до кредитен плюс

Точно тук отделянето на въглищните активи придобива голямо значение. В досегашния холдингов модел печелившите дружества можеха чрез дивиденти, вътрешногрупови заеми, сделки с емисионни квоти и други механизми да компенсират дефицити в губещите компании. Това позволява на въглищните мощности да продължат работа, но едновременно замъглява реалната цена на производството и пренася риска върху останалите дружества в БЕХ. Този проблем придобива все по-голяма тежест с поскъпването на въглеродните емисии и намаляването на пазарното търсене на въглищна електроенергия.

След отделянето финансовата логика става по-прозрачна: въглищният комплекс трябва да покаже отделно колко струват производството, поддържането на необходимия за енергийната сигурност капацитет, работните места и рекултивацията. БЕХ от своя страна получава по-ясен профил, доминиран от ядрено и водно производство, електропреносна и газова инфраструктура и други по-нисковъглеродни активи.

Именно това вижда и Fitch – подобрение на рентабилността, защото двете губещи през 2025 г. компании излизат от групата, и намаляване на въглеродния ѝ отпечатък, тъй като оставащите производствени активи включват ядрени и водноелектрически мощности.

Енергийната сигурност и икономическата устойчивост вече са две различни сметки

Новата структура трябва да отдели търговския финансов профил на БЕХ от политиката по въглищния преход. Това би позволило ясно да се разграничат три различни разхода – производството на електроенергия на пазарен принцип, поддържането на капацитет, необходим за сигурността на системата, и публичните разходи за социален и екологичен преход.

Точно това е и условието реформата да бъде не просто счетоводно преместване на губещи активи от една държавна структура в друга. Новият холдинг има смисъл, ако не бъде „пасивен контейнер за въглищни активи“, а оператор на прехода – с отговорности за рекултивация, подготовка на индустриални терени, нова инфраструктура и инвестиции, преквалификация и постепенно извеждане на икономически ненужните активи.

Според експертна оценка на Черноморския изследователски енергиен център отделянето е „стъпка в правилната посока, която трябваше да бъде направена независимо от ПВУ“. Аргументът е, че продължителното крос-субсидиране на въглищните централи е създавало риск за стабилността на цялата държавна енергийна група.

Министърът на енергетиката Ива Петрова настоява, че промяната трябва да означава „трансформация, а не закриване“. „Няма вариант дружествата да останат в БЕХ. Промяната има корпоративен и организационен характер на пазарна основа. Няма да има масови съкращения, а целта е устойчиво развитие на комплекса чрез преобразуване, а не закриване“, заявява тя, като подчертава стратегическото значение на ТЕЦ „Марица-изток 2“ и мините и отхвърля сценарий за масови съкращения.

Това е съществената втора половина на реформата. Финансовото оздравяване на БЕХ може да бъде сравнително бързо видимо в баланса. Трансформацията на регион, чиято икономика и заетост десетилетия са свързани с въглищата, ще отнеме години.

От въглищен риск към капитал за следващия инвестиционен цикъл

За БЕХ ползата е двойна. От една страна, от консолидирания му профил се отделят активи с висока въглеродна интензивност и системни загуби. От друга – капиталът на печелившите компании вече не би трябвало да служи като автоматичен буфер за въглищния сегмент и може в по-голяма степен да бъде насочван към модернизация, мрежи, газова диверсификация, нисковъглеродно производство и стратегически инвестиции.

Това не гарантира автоматично по-евтин капитал. Но BBB- би поставил БЕХ в инвестиционната категория, а по-прозрачният бизнес профил и намалената въглеродна експозиция са фактори, които могат да разширят кръга на потенциалните кредитори и инвеститори.

Промяната на перспективата от Fitch следователно е повече от добра новина за рейтинга. Тя показва как решение, възприемано доскоро главно през политическия спор около бъдещето на въглищата, започва да се оценява през друга призма – цената на риска и способността на българската енергетика да финансира следващия си инвестиционен цикъл.

Отделянето на „Марица-изток“ не решава въглищния проблем. То прави две неща, които досегашният модел трудно позволяваше: показва по-ясно колко струва този проблем и престава да го оставя да определя кредитния профил на цялата държавна енергетика.