Снимка: архив 3е-news/Pixabay

Неприятното отрезвяване след бума на изкуствения интелект, финансиран в значителна степен с дълг, подтиква инвеститорите да се оттеглят от акциите и да насочват средства към държавни облигации. Така те отново започват да възвръщат ролята си на защитен актив срещу сътресенията на фондовите и кредитните пазари.

През по-голямата част от годината облигациите предлагаха ограничена защита на портфейлите. Устойчивият инфлационен натиск тласна разходите по заемите до най-високи равнища от десетилетия, което направи инвеститорите по-предпазливи и ги насочи към хедж фондове и други алтернативни активи.

В сряда обаче се наблюдаваше необичайно развитие: американските държавни облигации и дълговите книжа на други правителства поскъпнаха рязко въпреки по-високата от очакваното инфлация в САЩ. Данните запазиха на дневен ред възможността Федералният резерв да повиши лихвите до края на годината.

Това подсказва, че за пазарите вече не е важна единствено инфлацията. Все по-сериозен става въпросът дали огромните разходи за изкуствен интелект ще започнат да носят достатъчно бързо възвръщаемост и докога компаниите ще могат да набират финансиране при сегашната цена на капитала.

Кредитните пазари също показват признаци на напрежение. Разходите за застраховане срещу фалит на някои компании, изложени на рисковете около AI, достигнаха рекордни равнища.

„Изненадващо високата инфлация в САЩ и последвалото поскъпване на облигациите са изключително нелогична на пръв поглед комбинация“, коментира Прашант Нюнаха, старши стратег по лихвените пазари в TD Securities.

Според него най-логичното обяснение е, че спадът при акциите на компаниите за изкуствен интелект води до понижаване на очакванията за икономическия растеж. При подобен сценарий облигациите отново изпълняват ролята си на защита срещу загубите при акциите.

В четвъртък доходността по референтните 10-годишни американски държавни облигации спадна с 8,4 базисни пункта до 5,105%, достигайки най-ниското си равнище от три седмици. Така тя се отдалечи от 24-годишния връх, достигнат през предходната седмица.

Доходността по 10-годишните японски държавни облигации се понижи с 6,5 базисни пункта до 2,93% — най-ниското равнище от 10 септември. Фючърсите върху германските федерални облигации и френските държавни книжа OAT поскъпнаха с 0,7%.

Очакванията за скорошно затягане на паричната политика в САЩ също отслабнаха, след като президентът на Федералния резерв в Сан Франциско Мери Дейли заяви, че вероятно ще са необходими допълнителни повишения на лихвите, но даде сигнал, че няма нужда от незабавни действия на заседанието на 27–28 октомври.

Разплитането на AI бума променя пазарната картина

Основният въпрос пред инвеститорите остава дали облигациите могат устойчиво да изпълняват ролята на буфер срещу спадовете на фондовите пазари. През последните месеци те самите бяха под натиск заради нарастващия държавен дълг и упоритата инфлация, а колебанията в доходността продължават да създават несигурност.

Доходността по американските държавни облигации отбеляза най-силното си тримесечно увеличение от 1994 г. насам през периода юли–септември.

„Корелацията между облигациите и акциите определено се разпада“, посочва Деймиън Бой, портфейлен стратег в Wilson Asset Management в Сидни. Обикновено акциите на компаниите за растеж се представят добре при понижаваща се доходност по облигациите. Сега обаче разпродажбата на тези акции сама по себе си предизвиква търсене на по-сигурни активи и тласка доходността надолу.

По-рано през седмицата BlackRock Investment Institute понижи оценката си за американските акции до неутрална заради несигурността около изкуствения интелект. В същото време институцията подобри оценката си за американските държавни облигации, като предпочете книжата с по-кратък матуритет.

Разпродажбата на глобалните фондови пазари се съсредоточи върху технологичните компании, свързани с AI — двигател на значителна част от пазарните рекорди през последните години.

Южнокорейският индекс KOSPI, един от основните центрове на бума на изкуствения интелект, се срина с 8%, като се насочи към седмата си поредна сесия на спад. Индексът на полупроводниковите компании Philadelphia Semiconductor Index понижи стойността си с 4,3% в сряда, записвайки шеста поредна сесия на загуби — най-продължителната му негативна серия от май 2025 г.

Инвеститорите все по-ясно разграничават компаниите с устойчиви парични потоци от тези, които разчитат на заеми, за да изграждат необходимата за AI инфраструктура, посочва Кенет Го, директор „Управление на частното богатство“ в UOB Kay Hian.

Кредитният риск може да се разпространи отвъд борсите

Следващият източник на напрежение може да се окаже пазарът на частно кредитиране. Акциите на публично търгувани кредитори, финансиращи технологични компании и стартиращи предприятия, вече се търгуват със значителни отстъпки спрямо стойността на активите им.

По-предпазливото поведение на кредиторите може да забави изграждането на AI инфраструктурата още преди да се стигне до реални фалити. Това е важно, защото бизнес моделът на част от сектора зависи от непрекъснат достъп до ново финансиране и от очакването, че търсенето на изчислителна мощност ще расте достатъчно бързо.

Сред компаниите под особено силен натиск тази седмица е операторът на центрове за данни CoreWeave. Според данни на LSEG компанията е емитирала облигации за 22 млрд. долара и е получила заеми за още 26 млрд. долара.

Значителна част от инвестициите в инфраструктурата се финансира от компании, които заемат средства, за да отдават изчислителна мощност под наем на AI лаборатории, чиито приходи все още може да не са достатъчни, за да покриват разходите им, коментира Армина Розенберг, портфейлен мениджър в Minotaur Capital.

Доходност от 15% по облигациите на CoreWeave показва колко висока е премията, която инвеститорите изискват за поетия риск. Според Розенберг пазарът вече поставя под въпрос дали крайните клиенти ще генерират достатъчно приходи, за да продължат да плащат за тези услуги след три или четири години.

Какво означава това за пазарите?

Възстановеното търсене на държавни облигации подсказва, че инвеститорите все по-малко се тревожат единствено от инфлацията и лихвената политика и все повече се съсредоточават върху риска от забавяне на растежа и прекомерната задлъжнялост в технологичния сектор.

За облигациите: търсенето на защитни активи може да подкрепи цените им и да понижи доходността, ако опасенията за растежа се засилят. Устойчивата инфлация и възможността за нови лихвени повишения обаче остават съществени рискове.

За технологичните акции: компаниите с големи инвестиционни бюджети, висока задлъжнялост и несигурна възвръщаемост са уязвими. Пазарът все по-строго ще оценява способността им да превръщат разходите за AI в реални приходи и печалби.

За кредитните пазари: поскъпването на застраховката срещу фалит и високата доходност по някои корпоративни облигации сигнализират за нарастващи опасения относно платежоспособността на отделни компании. Ако финансирането се затегне, напрежението може да се разпространи и към частното кредитиране.

За Федералния резерв: по-слабите перспективи за растеж могат да ограничат натиска за допълнително затягане на паричната политика, но високата инфлация не позволява да се приеме, че лихвените рискове са отминали.

Изводът: пазарът преминава от безусловен ентусиазъм към изкуствения интелект към по-внимателна оценка на цената, дълга и бъдещата възвръщаемост на инвестициите. Ако сътресенията останат ограничени до технологичните акции, облигациите могат отново да осигуряват защита на портфейлите. Ако обаче проблемите се прехвърлят към кредиторите и финансирането на компаниите, рискът вече ще бъде не просто корекция в технологичния сектор, а по-широко затягане на финансовите условия.