Снимка: Wikipedia

Новият държавен „Холдинг Марица Изток“ ЕАД вече е официално регистриран и започва дейността си. На 29 октомври 2026 г. дружеството е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с което приключва корпоративната процедура по обособяването на „Мини Марица Изток“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“ извън структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Създаването на новата структура е една от най-съществените промени в управлението на държавната енергетика през последните години. Тя има едновременно финансово, индустриално и социално значение: освобождава БЕХ от прякото консолидиране на губещите въглищни дружества, но поставя пред новия холдинг задачата да намери устойчив икономически модел за най-големия въглищен комплекс в България.

Решението вече получи положителна оценка от международната рейтингова агенция Fitch Ratings. През октомври агенцията промени перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на БЕХ от „стабилна“ на „положителна“, като потвърди рейтинга на BB+. Отделянето на въглищните активи е определено като фактор с положително въздействие върху кредитния профил на групата.

Така преструктурирането, което доскоро предизвикваше остри политически и обществени спорове, започва да се оценява и през икономическите му резултати – по-прозрачни финанси, по-ниска въглеродна експозиция и възможност за привличане на капитал за следващия инвестиционен цикъл на българската енергетика.

Новият холдинг започва работа: единно управление на мините и централата

Според официалното съобщение на БЕХ вписването на „Холдинг Марица изток“ ЕАД е резултат от съвместната работа на експертите от Министерството на енергетиката, Българския енергиен холдинг, „Мини Марица Изток“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“.

В кратки срокове са подготвени и проведени необходимите корпоративни и регистрационни процедури при спазване на законовите изисквания.

Новият холдинг обединява двете дружества с цел да осигури единно управление на активите в Маришкия комплекс, устойчиво развитие на дейността им и реализация на бъдещите проекти за икономическа трансформация на региона.

Промяната има значение и за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Според БЕХ преобразуването представлява конкретен напредък по стратегическите ангажименти на България и допринася за изпълнението на условията за получаване на предвиденото европейско финансиране.

Това обаче е само институционалното начало. Пред новото дружество остават въпросите за финансовата устойчивост на въглищното производство, бъдещето на ТЕЦ „Марица Изток 2“, рекултивацията на минните терени, запазването на заетостта и привличането на нови инвестиции.

Fitch: положителна перспектива и възможност за инвестиционен рейтинг

Международната рейтингова агенция Fitch Ratings отчете положителните ефекти от преструктурирането. През октомври Fitch потвърди дългосрочния рейтинг на БЕХ на ниво BB+, но промени перспективата му от „стабилна“ на „положителна“. Решението следва аналогичната промяна на перспективата пред суверенния рейтинг на България, който на 25 септември беше потвърден на BBB+ с положителна перспектива.

В оценката си Fitch подчертава силната връзка между БЕХ и държавата, която притежава 100% от капитала на холдинга, одобрява стратегията и бизнес плана му и упражнява контрол върху дейността. Агенцията определя държавната подкрепа като много силна, отчитайки историята на предоставени гаранции, държавни заеми и регулаторни механизми.

Но кредитният профил на БЕХ се основава не само на държавната собственост. Холдингът има стратегическа роля за сигурността на електроенергийните и газовите доставки, диверсификацията на източниците и енергийния преход.

Особено важни са стабилните и предвидими приходи от регулираните електропреносни и газопреносни дейности, които компенсират част от рисковете в останалите сегменти.

Според Fitch евентуално повишаване на суверенния рейтинг на България би могло да увеличи рейтинговата подкрепа за БЕХ до две степени над самостоятелния му кредитен профил и да доведе до рейтинг BBB-.

Това би означавало преминаване в инвестиционната категория – важна промяна за компания, която трябва да финансира мащабни проекти в енергийната инфраструктура, производството и потенциално изграждането на нови ядрени мощности. Положителната перспектива не представлява гаранция за бъдещо повишение, но показва, че агенцията вижда предпоставки за подобряване на кредитоспособността.

Отделянето на въглищните активи намалява финансовия и въглеродния риск

Един от най-важните изводи в оценката на Fitch е, че отделянето на „Мини Марица Изток“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“ има положително въздействие върху кредитния профил на БЕХ.

Двете дружества са отчели загуби през 2025 г., а тяхното извеждане от групата се очаква да подобри рентабилността и да намали въглеродния отпечатък на холдинга. В досегашния модел печелившите компании в БЕХ можеха чрез дивиденти, вътрешногрупово финансиране и други механизми да компенсират финансовите затруднения на въглищните дружества. Това позволяваше поддържането на производството и работните места, но същевременно прехвърляше част от риска върху останалите компании в групата.

С нарастването на разходите за въглеродни емисии и промените в електроенергийния пазар този модел става все по-труден за поддържане.

След отделянето БЕХ получава по-ясен бизнес профил, в който основно място заемат ядреното и водноелектрическото производство, електропреносната и газовата инфраструктура и други по-нисковъглеродни активи. За инвеститорите това означава по-голяма прозрачност относно реалните финансови резултати и рискове на групата.

Капиталът може да бъде насочен към новия инвестиционен цикъл 

Финансовият ефект от отделянето има и стратегическо значение. Когато губещите въглищни дружества вече не са част от консолидирания профил на БЕХ, ресурсите на останалите компании могат в по-голяма степен да бъдат насочвани към модернизация на инфраструктурата, нови мощности, газова диверсификация и нисковъглеродни технологии.

Това не означава автоматично по-ниски разходи за финансиране. Но по-прозрачният бизнес модел, по-ниската въглеродна експозиция и евентуалното преминаване към инвестиционен рейтинг могат да разширят кръга на международните кредитори и институционалните инвеститори.

Подобна възможност е особено важна предвид очакваните големи капиталови потребности на българската енергетика – от развитие на електропреносната система и газовата инфраструктура до изграждането на нови ядрени мощности.

Така отделянето на въглищния сегмент може да се превърне в инструмент не само за ограничаване на риска, но и за освобождаване на инвестиционен потенциал.

Енергийна сигурност и икономическа устойчивост 

Новият модел позволява по-ясно да бъдат разграничени разходите за производство на електроенергия на пазарен принцип, поддържането на мощности, необходими за сигурността на системата, и публичните разходи за социален и екологичен преход. Това е съществена промяна, защото досега част от тези разходи се преплитаха в рамките на БЕХ.

Според експертна оценка на Черноморския изследователски енергиен център отделянето е „стъпка в правилната посока, която трябваше да бъде направена независимо от ПВУ“. Основният аргумент е, че продължителното кръстосано субсидиране на въглищните мощности е създавало риск за финансовата стабилност на цялата държавна енергийна група.

От гледна точка на новия холдинг обаче финансовото предизвикателство остава. Двете дружества трябва да продължат да изпълняват стратегически функции в енергийната система, докато се разработват и внедряват нови икономически дейности.

Министърът на енергетиката Ива Петрова определя промяната като „трансформация, а не закриване“. Според нея преструктурирането има корпоративен и организационен характер, няма да доведе до масови съкращения и цели устойчиво развитие на комплекса.

Това поставя новия холдинг пред двойна задача – да запази необходимия енергиен капацитет и едновременно с това да създаде условия за постепенно намаляване на зависимостта на региона от въглищното производство.

Новият холдинг трябва да стане двигател на индустриалната трансформация

Създаването на „Холдинг Марица Изток“ може да има по-широко значение от промяната в собствеността и управлението на двете дружества. То създава институционална възможност комплексът да бъде управляван като самостоятелна икономическа структура, която планира нови производства, използва съществуващата инфраструктура, подготвя терени за инвестиции и организира рекултивацията.

Успехът на реформата ще зависи от това дали новото дружество ще се превърне в активен оператор на прехода, или ще остане структура, в която са концентрирани финансовите затруднения на въглищните активи.

В този контекст преструктурирането вече стимулира работата на учени, инженери и енергийни специалисти, които разработват предложения за бъдещето на комплекса. Сред представените идеи са два проекта, насочени към използването на местните ресурси, съществуващата енергийна инфраструктура и рекултивираните минни терени за създаване на нови производства и работни места.

Проект „Химически комплекс за производство на амоняк и торове“

Първото предложение, разработено от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ), предвижда изграждане на химически комплекс, който да използва местните лигнитни въглища за производство на продукти с по-висока добавена стойност. Основната технология е газификация на въглища за получаване на синтезен газ, от който могат да се произвеждат амоняк, метанол, карбамид и други химически продукти. Според авторите газификацията би позволила производство на химически суровини без традиционното директно изгаряне на въглища. 

Като примерен модел е предложено производство на амоняк и карбамид, които имат широко приложение в земеделието и производството на торове. Идеята е част от необходимите за българската икономика химически суровини да се произвеждат от местни ресурси, вместо да се разчита изцяло на внос и на природен газ с трудно предвидими цени.

Предварителният модел предвижда инвестиция от около 2 млрд. евро и използване на приблизително 2,5–4 млн. тона въглища годишно. Предложението включва и оползотворяване на съществуващата транспортна и енергийна инфраструктура, както и рекултивация на изчерпаните минни терени.

Проектът е на концептуален етап и изисква подробни технически, икономически и екологични проучвания, както и решение за начина на финансиране и реализация. 

Проект „Високотехнологични оранжерии, слънчева енергия и нови работни места“

Второто предложение – „Визия за социален, високотехнологичен, пазарен и национално значим преход в енергийния комплекс „Марица Изток“ – предвижда съчетаване на енергийното производство с високотехнологично земеделие.

Проектът включва изграждането на 380 хектара оранжерии върху рекултивирани терени, в които да се произвеждат домати, краставици, листни зеленчуци, ягоди, разсади и други продукти.

Предвидена е агроволтаична централа с мощност около 1,2 GW, система за съхранение на електроенергия с капацитет 2 GWh, използване на топлинна енергия от съществуващата инфраструктура и технологии за контролирано подаване на CO₂ в оранжериите. Предложението включва автоматизация, изкуствен интелект, роботизирано прибиране на реколтата и хидропонни и аквапонни системи.

Според авторските разчети реализацията може да осигури около 3640 преки работни места и годишни приходи от приблизително 750 млн. евро, с възможност да достигнат 900 млн. евро при по-високи добиви. Предвижда се кооперативен модел, при който част от работещите ще участват и като собственици в производствените структури.

Основната цел е комплексът да се превърне от район, зависим предимно от въглищната енергетика, в център за производство на енергия, храни и продукти с висока добавена стойност.

И този проект е на етап предложение. Прогнозите за заетостта, приходите и икономическия ефект са авторски оценки, които предстои да бъдат потвърдени чрез независими технико-икономически анализи и инвестиционни проучвания. 

Отделянето решава един проблем, но поставя началото на по-трудната задача

Регистрацията на „Холдинг Марица Изток“ и положителната оценка на Fitch показват, че преструктурирането на държавната енергетика може да донесе конкретни финансови ползи. БЕХ получава възможност за по-стабилен кредитен профил, по-ниска въглеродна експозиция и по-добър достъп до капитал за стратегически инвестиции. Новият холдинг от своя страна трябва да намери устойчив модел за бъдещето на въглищния комплекс, който да съчетава енергийната сигурност, икономическата ефективност и запазването на заетостта.

Предложените проекти за химическо производство и високотехнологично земеделие показват, че съществуват различни възможности за използване на ресурсите и инфраструктурата на „Мариц Изток“. Те обаче изискват сериозни инвестиции, независима оценка на икономическата целесъобразност, съответствие с европейските екологични изисквания и ясни механизми за финансиране.

Следващата решаваща стъпка е новият холдинг да разработи дългосрочна индустриална стратегия, която да определи кои дейности могат да продължат на пазарен принцип, кои мощности са необходими за сигурността на електроенергийната система и кои нови производства имат потенциал да създадат устойчива заетост и добавена стойност.

Тази стратегия трябва да бъде подкрепена от конкретни инвестиционни проекти, график за изпълнение и финансов модел, който ясно разграничава търговските инвестиции от публичните разходи за социалния и екологичния преход. Затова създаването на новия холдинг трябва да се разглежда не като край на преструктурирането, а като начало на значително по-сложен процес – изграждането на нов индустриален модел за „Марица Изток“.

Ако този процес успее, България ще постигне нещо повече от финансово оздравяване на държавната енергетика: ще покаже, че въглищният преход може да бъде управляван като инвестиция в нови производства, технологии и работни места, а не единствено като постепенно ограничаване на съществуващи мощности.