СНИМКА: Infoobzor архив

Германия, дълго смятана за една от европейските държави с най-силна привързаност към парите в брой, преминава през историческа промяна в начина, по който потребителите плащат за покупките си. За първи път кешът формира по-малко от една трета от оборота на физическите магазини, докато картовите плащания надхвърлят 65%. Смартфоните и дигиталните портфейли се превръщат в най-бързо развиващите се платежни инструменти.

Промяната създава нови възможности за търговците — по-бързо обслужване, автоматизация и по-ефективно управление на продажбите. Но поражда и икономически въпроси: кой контролира платежната инфраструктура, колко струват електронните трансакции и доколко Европа трябва да зависи от международните платежни оператори?

За България германският опит показва както потенциала за ускорена дигитализация, така и необходимостта от достъпна инфраструктура, защита на потребителите и ограничаване на разходите за бизнеса.

Исторически обрат: картите вече осигуряват две трети от оборота

През 2025 г. оборотът на германската стационарна търговия достига 505 млрд. евро, като 328,6 млрд. евро са платени чрез картови инструменти. Делът на картовите плащания нараства от 63,5% през 2024 г. до 65,1% през 2025 г., докато този на парите в брой намалява от 33,8% до 32,3%.

Промяната е още по-впечатляваща в дългосрочен план. Според историческите данни на EHI, цитирани от Automation-Bulgaria.com, през 1994 г. приблизително 80% от оборота в германската търговия е бил платен в брой, а картовите плащания са представлявали едва 6,2%.

Въпреки това кешът все още има минимално предимство по брой покупки — 50,5% от всички трансакции през 2025 г. срещу 48,1% за картовите плащания. Година по-рано съотношението е било 54,6% към 44,1%.

EHI прогнозира, че през 2026 г. картите могат за първи път да изпреварят парите в брой и по брой покупки.

Разликата между двата показателя е съществена. Кешът се използва по-често при малки покупки, докато по-големите суми обикновено се плащат с карта. Средната покупка в брой е 16,16 евро, докато при германската Girocard достига 33,67 евро.

Смартфонът измества портфейла: близо 50% ръст за година

Най-динамичният сегмент са мобилните разплащания. През 2025 г. 19,3% от картово базираните плащания в магазините са извършени чрез смартфони и смартчасовници при 12,8% година по-рано — относителен ръст от приблизително 50%.

Мобилните операции вече формират 9,3% от всички около 20 млрд. годишни плащания в германската стационарна търговия.

„Мобилното плащане със смартфон или смартчасовник е във възход и се използва все по-често в търговията. Вече приблизително всяко пето безкасово плащане на касите се извършва чрез мобилно устройство“, посочва Хорст Рютер, експерт по платежни системи и автор на проучването.

Основните двигатели са удобството, скоростта и интегрирането на банковите карти в дигитални портфейли като Apple Pay и Google Pay.

Допълнителен тласък дава европейската регулаторна намеса, след която Apple отвори частично NFC функционалността на iPhone за приложения на други доставчици. Това позволява на банки и платежни оператори да развиват собствени услуги.

Променя се и ролята на клиентските карти. Все повече търговци преминават към мобилни приложения, които обединяват плащания, отстъпки, програми за лоялност и персонализирани предложения.

Дигиталните плащания не са непременно по-евтини за бизнеса

Един от най-важните изводи на EHI е, че ускорената дигитализация не води автоматично до по-ниски разходи за търговците.

Германската Girocard остава най-използваният платежен инструмент по стойност на оборота с дял от 40,5%, въпреки че губи един процентен пункт за година.

Международните дебитни карти обаче увеличават дела си с 2,5 процентни пункта до 9,4%, като изпреварват класическите кредитни карти с дял от 8,2%.

Причината за тревогата на бизнеса е разликата в таксите. Според EHI средната такса за плащане с Girocard е 0,177% от стойността на покупката, а при големите търговци — около 0,14%. При Visa Debit тя достига 0,394%, а при Debit Mastercard — 0,495%.

Така международните дебитни карти могат да бъдат между два и почти четири пъти по-скъпи за обработка в зависимост от сравнителната база.

Показателно е, че за първи път участниците в проучването определят разходите, а не сигурността, като най-важния фактор при избора на платежна система.

Изводът има значение за целия ЕС: дигитализацията може да повиши производителността, но концентрацията на платежната инфраструктура в ограничен брой оператори създава риск част от икономиите да бъдат погълнати от по-високи такси.

Парадоксът на кеша: плащанията намаляват, тегленията от магазините растат

Намаляващото използване на пари в брой при покупки не означава изчезване на търсенето на банкноти и монети.

През 2025 г. германските потребители са изтеглили 15,18 млрд. евро директно от касите на магазини чрез услугата cashback — с близо 12% повече спрямо предходната година.

Броят на операциите достига 152,8 млн., а средната изтеглена сума е 99,33 евро.

Търговците вече изплащат обратно на клиентите 16,7% от парите в брой, които получават от продажбите си.

Причината е постепенното свиване на мрежата от банкомати и банкови офиси. Само при кооперативните банки броят на банкоматите е намалял от 17 669 през 2019 г. до 13 791 през 2025 г.

Така магазините все по-често поемат функции на банковата система. Това обаче създава разходи — според EHI през 2025 г. търговците са платили 21,6 млн. евро такси за услугата.

„Cashback е услуга на търговията, но в никакъв случай не е нейната основна дейност“, подчертава Рютер.

Онлайн търговията: PayPal остава лидер

Докато във физическите магазини основната конкуренция е между кеша, картите и мобилните портфейли, онлайн търговията се развива по различен модел.

PayPal запазва водещата си позиция при онлайн покупките в Германия с дял от 28,7% от оборота през 2025 г. спрямо 28,5% година по-рано.

На второ място остава покупката с плащане по фактура — 26,1%, следвана от директния банков дебит с 14,4%. Международните дебитни и кредитни карти увеличават дела си до 13,7%.

За първи път EHI отчита отделно Apple Pay с дял от 1,3%.

Резултатите показват, че потребителите не преминават към един универсален платежен инструмент. Пазарът се разнообразява, а търговците трябва да поддържат повече възможности, което увеличава разходите за интеграция и защита на данните.

Изкуственият интелект променя и самото пазаруване

Дигитализацията на плащанията е част от по-широка трансформация на търговията, отбелязва Automation-Bulgaria.com.

Мобилните POS терминали, касите на самообслужване и интелигентните пазарски колички постепенно променят традиционния процес на покупка.

Според оценки на EHI между 15 000 и 16 000 германски търговски обекта вече предлагат възможности за самостоятелно сканиране на стоките.

Следващият етап са магазините от типа Grab & Go — „Вземи и тръгни“, при които системи за компютърно зрение и изкуствен интелект разпознават продуктите, а плащането се извършва автоматично.

Visa и Mastercard експериментират и с т.нар. Agentic Commerce — технологии, при които AI агенти могат да участват в търсенето, избора и закупуването на продукти от името на потребителя.

Потенциалът за повишаване на производителността е значителен, но нарастват и рисковете от кибератаки, неправомерни трансакции, грешки на алгоритмите и прекомерно събиране на лични данни.

Европа търси финансова независимост: Wero и цифровото евро

Ускорената дигитализация поставя стратегически въпрос пред ЕС: доколко европейската икономика трябва да зависи от международните картови схеми Visa и Mastercard и глобалните платежни платформи?

Една от алтернативите е Wero — платежно решение на European Payments Initiative, което използва директни преводи между банкови сметки.

Друга възможност са незабавните плащания в евро, които позволяват прехвърляне на средства за секунди и могат да ограничат част от посредническите разходи.

По-амбициозен е проектът за цифрово евро, разработван от Европейската централна банка. Целта е създаване на публична цифрова форма на парите на централната банка, която да допълва, а не да заменя банкнотите и монетите.

Проектът все още зависи от необходимото европейско законодателство, а евентуалното му въвеждане не е окончателно решено.

За европейските търговци предизвикателството е да интегрират новите инструменти, без това да доведе до прекомерно оскъпяване на платежните системи.

Възможности за дигитализация в България, но и риск от финансово изключване

Германските тенденции са особено важни за България, която от 1 януари 2026 г. е част от еврозоната. Членството създава възможности за по-добра интеграция с европейските платежни системи, намаляване на трансграничните разходи и развитие на незабавните плащания.

Българският пазар обаче има различна структура. В големите градове и търговските вериги безконтактните плащания, мобилните портфейли и касите на самообслужване вече са широко разпространени. В малките населени места, кварталните магазини и част от услугите парите в брой продължават да имат значителна роля.

Причините са различията в доходите и дигиталните умения, разходите за POS терминали и банково обслужване, както и предпочитанията на част от потребителите.

Германските данни обаче не могат да се сравняват механично с България. EHI измерва дела на платежните инструменти в оборота и броя покупки във физическите магазини, докато наличните български оценки често използват различни показатели. За българския бизнес електронните плащания предлагат по-бързо обслужване, по-добра отчетност и по-ефективно управление на продажбите. Но малките предприятия трябва да покриват разходи за терминали, трансакции, софтуер и киберсигурност.

Затова основните приоритети трябва да бъдат по-прозрачни такси, конкуренция между платежните доставчици, достъпни решения за малките търговци и развитие на директните банкови плащания. Съществено значение има и запазването на възможността за плащане в брой, за да не бъдат изключени възрастните хора, потребителите с ограничени дигитални умения и жителите на населени места с недостатъчна инфраструктура.

Бъдещето: повече технологии, но и реален избор

Основният извод от проучването на EHI е, че бъдещето на разплащанията няма да принадлежи на една технология. Банковите карти, мобилните портфейли, незабавните преводи и новите европейски платежни решения ще продължат да съществуват паралелно.

Затова най-разумната стратегия за бизнеса е да инвестира в гъвкави системи, които позволяват добавяне на нови платежни инструменти без цялостна подмяна на инфраструктурата.

За европейските институции приоритетите са ефективна конкуренция, по-ниски трансакционни разходи, киберсигурност и по-голяма стратегическа независимост.

За България най-важният урок е, че успешната дигитализация не се измерва единствено с броя картови трансакции или POS терминали. Тя трябва да води до по-ниски разходи, по-добро обслужване и реален избор за потребителите. Защото бъдещето на плащанията не е просто общество с по-малко банкноти, а икономика, в която парите се движат по-бързо, по-сигурно и с по-малко разходи.