СНИМКА: Infoobzor архив

Глобалният енергиен преход бележи измерим напредък, но остава силно фрагментиран, сочи докладът „Проследяване на прехода по държави“ (Country Transition Tracker) на Енергийния институт (Energy Institute) за 2026 г. Публикуван в „Ден на енергетиката“ по време на конференцията COP31, докладът използва данни от „Статистически преглед на световната енергетика“ (Statistical Review of World Energy) на Енергийния институт, за да оцени напредъка в около 80 от най-големите държави – потребители на енергия в света. На тези страни пада над 96% от глобалното потребление на енергия и 95% от емисиите.

Анализът разкрива обнадеждаващи признаци, че държавите повишават ефективността при използването на енергия, се казва в прессъобщение на Енергийния институт.

От 2017 г. насам 83% от страните, включени в „Статистическия преглед“, са намалили енергоемкостта на икономиките си, а 86% са подобрили въглеродната интензивност на своето енергийно потребление. Това показва, че икономическият растеж може да върви ръка за ръка с подобряване на енергийната и въглеродната ефективност.

Напредъкът далеч не е равномерен

През посочения период от 2017 г. насам глобалното потребление на изкопаеми горива се е увеличило с 8% (или 40 EJ), като търсенето на природен газ е нараснало с близо 15%, на въглища – със 7%, а на петрол – с 5%. Емисиите на парникови газове, свързани с енергетиката, са се увеличавали средно с близо 1% годишно в периода между 2017 и 2025 г.

Сред основните констатации са:

Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) се развиват бързо, но все още представляват сравнително малък дял от общото потребление на енергия. В 74 от 79-те водещи държави потреблението на енергия от възобновяеми източници (включително хидроенергия) се е увеличило в периода 2017–2025 г. В световен мащаб ръстът за този период надхвърля 60%, но през 2025 г. ВЕИ са покрили едва около 8,6% от енергийното търсене.

Европа показва силни резултати по редица показатели за прехода. Обединеното кралство, Испания, Франция и Германия попадат в челната петица по пет или шест от критериите в доклада, докато Италия и Бразилия са сред първите пет по четири от показателите. Германия постига най-голямото абсолютно намаление на емисиите – с 222 милиона тона.

Секторът на електроенергетиката е значително по-напред в прехода в сравнение с енергийната система като цяло. Франция има най-декарбонизирания енергиен сектор сред разгледаните държави, като 95% от производството на електроенергия идва от източници с ниски или нулеви въглеродни емисии – включително 68% от ядрена енергия, следвана от Бразилия с 89%.

Някои от най-големите потребители на енергия продължават да са двигател на ръста на емисиите. В периода между 2017 г. и 2025 г. Китай и Индия отчитат увеличение на емисиите, свързани с енергетиката, съответно с 2096 млн. тона и 783 млн. тона. Над една трета (36%) от ръста на глобалните емисии на парникови газове, свързани с енергетиката, през 2025 г. спрямо предходната година се дължи на САЩ, където потреблението на въглища нарасна за първи път след възстановяването на енергийното търсене през 2021 г., последвало пандемията от COVID-19.

В коментар по темата Джема Рениез (AMEI, FRSA), директор „Външни връзки“ в Енергийния институт (Energy Institute), коментира и посланието на института за енергийния преход.

„Посланието на тазгодишния доклад „Country Transition Tracker“ е, че не съществува единен глобален енергиен преход, който да се осъществява с еднаква скорост навсякъде. Напредъкът е реален – особено по отношение на енергийната ефективност, въглеродния интензитет и развитието на възобновяемата енергия, но той е неравномерен, както между отделните държави, така и в различните сектори на енергийната система.

В момент в който правителствата се събират за конференцията COP31, данните подчертават и мащаба на предизвикателствата, които все още предстоят. Глобалното потребление на изкопаеми горива и емисиите, свързани с енергетиката, продължават да нарастват от 2017 г. насам. В крайна сметка успехът на прехода ще се оценява не просто по количеството добавена чиста енергия, а по това дали държавите ще успеят да задоволят нарастващото търсене на енергия, като същевременно постигнат решително намаляване на емисиите.“

Анализът на Tracker (Проследяване) на 21-те държави, отговорни за около 80% от световното търсене на енергия, подчертава мащаба на предизвикателството, свързано с декарбонизацията. Когато се вземат предвид заедно интензивността на първичната енергия, степента на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс и количеството емисии на CO2e, свързани с енергията, Франция е единствената държава, която попада в целевия квадрант за декарбонизация на Tracker.

Tracker оценява около 80 от най-големите държави-потребители на енергия в света, на които заедно се пада повече от 96% от световното потребление на енергия и 95% от световните емисии. Той разглежда осем показателя: емисии на парникови газове, свързани с енергията, потребление на изкопаеми горива, потребление на възобновяема енергия, декарбонизация на енергийния сектор, въглероден интензитет на енергийната система, общо потребление на енергия на глава от населението, енергиен интензитет в цялата икономика и въглероден интензитет в цялата икономика.

Tracker се базира на констатациите от Статистическия преглед на световната енергия на Института за енергетика за 2026 г., публикуван през юни, който установява, че глобалното търсене на енергия е надхвърлило 600 EJ за първи път през 2025 г. Въпреки че възобновяемите енергийни източници продължават да растат по-бързо от изкопаемите горива и представляват най-големия източник на допълнително търсене, изкопаемите горива все още осигуряват повече от 85% от консумираната енергия в световен мащаб.