Капацитетът на ЕС за производство на водород от електроенергия нараства, но остава значително под амбициите за 2030 г. Въпреки ролята на водорода за ЕС по пътя към декарбонизация, инвестициите изостават, което се дължи на високите разходи, политическата несигурност и трудностите при осигуряването на стабилно, дългосрочно търсене в някои сектори. Това се казва в мониторинговия доклад на ACER за пазара на водород в страните от ЕС.
Докладът обръща внимание на инвестициите в електролизери (използвани за производство на водород от вода чрез електроенергия), националното прилагане на правилата на ЕС за водорода, търсенето от секторите, които консумират водород, развитието на инфраструктурата и ролята на публичното финансиране. Документът предлага и проучване как изборът в областта на индустриалната политика ще оформят бъдещето на водорода в Европа.
Водородът запазва съществена, но целенасочена роля в пътищата за декарбонизация на ЕС. Навлизането на пазара все още е в начален етап, като над 90% от капацитета за производство на водород се базират на изкопаеми горива. Вече са поети ангажименти за изграждане на електролизни мощности с капацитет над 4 GW, което е значително по-малко от предвидените в сценариите и стратегиите за 2030 г.- между 30–58 GW.
Първоначалните инвестиции се основават на вътрешно потребление (т.нар. „затворено“ търсене), публична подкрепа или надеждни ангажименти за развитие на инфраструктурата. Ангажиментите, свързани с мрежи, съхранение и внос, остават ограничени, а ликвиден пазар на водород с множество купувачи все още не се е развил, посочват от ACER.
Какви тенденции установява мониторингът на ACER?
Капацитетът на електролизерите нараства, но остава далеч под амбициите за 2030 г.
В края на 2025 г. оперативният капацитет за електролиза достига 490 MW – почти шест пъти повече спрямо нивото от 2020 г., но все още по-малко от 1% от капацитета за производство на водород в ЕС.
Проектите, за които са поети ангажименти (в експлоатация, в процес на изграждане или одобрени за инвестиция), възлизат общо на 4,2 GW. Това е количество, достатъчно да покрие 10% от текущото търсене на водород в ЕС, след като бъдат въведени в експлоатация. В същото време е значително под диапазона от 30–58 GW, предвиден за 2030 г. в националните стратегии и сценариите на ЕС.
„Капацитетът за производство на водород в ЕС през 2025 г. възлиза на 10 млн. тона H₂ годишно, като 89% от него се падат на процеси на реформинг без улавяне на въглерод, а други 10% – на производство като страничен продукт.
Капацитетът надвишава потреблението с около 3 млн. тона H₂ годишно, при търсене в ЕС от 7,3 млн. тона през 2025 г. Новият капацитет за електролиза навлиза на пазар, където общият производствен капацитет вече надхвърля търсенето, като до голяма степен измества конвенционалния водород в съществуващите сфери на употреба. Към края на 2025 г. капацитетът за електролиза на вода достига 490 MW – 5,7 пъти повече спрямо нивото от 2020 г., което представлява 0,9% от общия капацитет за производство на водород (ръст спрямо 0,5% през 2024 г.).
Към момента на изготвяне на настоящия доклад Германия и Дания разполагат с най-голям инсталиран капацитет – съответно 219 MW и 100 MW.
Средният размер на инсталациите се е увеличил от 0,9 MW през 2020 г. до 2,9 MW, като най-голямата единица е електролизаторът на BASF с мощност 54 MW в Лудвигсхафен.
Капацитетът за реформинг с улавяне на въглерод остава непроменен, като през 2025 г. не са въвеждани в експлоатация нови мощности. През 2026 г. се отбелязва ръст вследствие на въвеждане в експлоатация на съоръжения в Нидерландия като се очаква тази тенденция да продължи, докато системите за улавяне на въглерод, добавяни към съществуващите инсталации за реформинг в Ротердам, се свързват с проекта Porthos“, се казва в доклада.
Търсенето на водород е спаднало леко от 2022 г. насам, а бъдещето му ще зависи от изборът, на това каква ще бъде индустриалната политика.
През 2025 г. търсенето на водород в ЕС достига 7,3 милиона тона, което представлява спад от 3% спрямо 2022 г.
Навлизането на водород от възобновяеми източници и нисковъглероден водород ще зависи от бъдещето на производството на торове, химикали, стомана и горива в ЕС, както и от това дали ЕС сам ще произвежда водород, междинни продукти и крайни стоки, или ще ги внася.
Инвестициите зависят от възможността да се компенсират по-високите разходи за водород от възобновяеми източници. Конвенционалният водород, добиван от изкопаеми горива, все още е по-евтин, а секторите се различават по това, каква част от тези допълнителни разходи могат да поемат или да прехвърлят нататък.
Почти половината (49%) от капацитета на електролизерите, за който са поети ангажименти, е в сектора на преработката на нефт (рафиниране), където са в сила определени задължения и свързани с тях санкции. В други сектори (напр. производство на амоняк и метанол, авиация, стоманодобив и корабоплаване) процесът на навлизане е по-бавен.
В доклада си експертите от ACER подчертават, че сценариите в рамките на TYNDP 2026 прогнозират значително по-ниско търсене на водород през 2050 г. – 1661 TWh (50 млн. тона) – в сравнение с 2300–3100 TWh (69–93 млн. тона) в TYNDP 2024.
„Най-голямото намаление се наблюдава в секторите на промишлеността и транспорта, което отразява прехода от проучвателни сценарии за постигане на нетна нула към сценарии, базирани на конкретни политики (съгласно актуализираните Национални планове в областта на енергетиката и климата – NECPs), както и засилена директна електрификация.
За разлика от това, ролята на водорода за производството на електронни горива (e-fuels) остава значима, като синтетичните горива за авиацията и корабоплаването продължават да бъдат един от основните двигатели за растежа на търсенето на водород до 2050 г.
Прогнозите за по-краткосрочен период остават оптимистични, като предвиждат търсене на водород в размер на 260 TWh (8 млн. тона) до 2030 г. (без да се включва потреблението за собствени нужди на място). Поради това се препоръчва извършването на допълнителен анализ на чувствителността, който да отчете несигурността в сектора.
Въпреки преразгледаните прогнози за търсенето на водород, необходимостта от инфраструктура остава сериозна: в списъка с проекти по TYNDP 2026 са включени близо 39 хиляди км преносна мрежа, 44 терминала за амоняк и водородни производни, както и 73 съоръжения за съхранение“, посочват от ACER.
Публичното финансиране помага, но не гарантира инвестиции.
Всички 15 от най-мащабните проекти за електролизери, които са в напреднал етап, са получили подкрепа от ЕС или на национално ниво. Финансирането може да намали разликата в разходите спрямо водорода, добиван от изкопаеми горива, но намирането на дългосрочни купувачи остава пречка.
Развитието на инфраструктурата протича бавно и неравномерно.
Германия, Нидерландия и Белгия са лидери в изграждането на тръбопроводни мрежи. В периода от януари 2025 г. до юни 2026 г. в ЕС са въведени в експлоатация 622 км нови или преустроени водородни тръбопроводи. Същевременно повечето проекти за съоръжения за съхранение и терминали за внос все още са в начален етап, констатират от ACER.
Националното прилагане изостава, констатира още ACER.
Регулаторната рамка на ЕС в областта на водорода е до голяма степен завършена. Държавите членки обаче все още не са напълно транспонирали и приложили преразгледаната Директива за възобновяемата енергия (RED III), както и законодателния пакет за водорода и декарбонизираните газове.
Що се отнася до втория пакет, само една държава е приключила процеса, а единадесет други са в етап на изпълнение. Несигурността относно политиката на ЕС след 2030 г. също затруднява вземането на дългосрочни инвестиционни решения.





Be the first to comment on "ACER: Капацитетът на ЕС за производство на водород нараства, но остава много под амбициите за 2030 г."