Години наред пред държавата стоят едни и същи нерешени въпроси. Вместо да предвижда природните катаклизми чиновниците в екоминистерството са наблюдатели на бедствията като всички нас.

Обстановката в Северозападна България е усложнена заради падналите проливни дъждове.

Тежка беше изминалата нощ във видинското село Горни Лом, след като река Лом заля къщи и земеделски площи. Към момента реката леко се е прибрала в коритото си. За най-критични се смятат населените места Горни Лом и Долни Лом, където реката е с много високо ниво, както и Плешивец, където има разрушени къща, мостове и пътища..

Защо са ни тогава такива чиновници и такова управление? Само преди десетина дни Министерството на околната среда и водите публикува доклад за влиянието на климатичните промени върху всички сектори на икономиката и се коментира еднозначно, че природните катаклизми-суши и наводнения ще се редуват все по-често и ако не се вземат мерки само до средата на века последствията ще са необратими.

В същото време се говори за Национална система за мониторинг на водите (система за наблюдение в реално време), за система за предотвратяване на риска от наводнения, чиято реализация е толкова химерна, че дори ни се струва невъзможна. По план те ще се финансират през следващия програмен период след 2014 година. Дотогава всички ще бъдем просто свидетели на едни и същи проблеми. Да кажем само, че в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН такава система работи, макар и не така съвършена. Преди всичко обаче е важна превенцията, а  държава и местни власти си спестяват контрола, който трябва да осъществяват на място. Разкопаването на речните корита за строителни материали, липсата на защитни мерки против ерозия, използването на язовирите за стопански цели заради което не се изпускат редовно и по график. Липсата на ясни отговорности кой управлява водите води единствено до безхаберие, в което тънем ежедневно.

Какво ни предупреждават експертите?

В България ще има силна тенденция за нарастване на максималните температури на въздуха през лятото. Ще се увеличи броя на тропическите нощи (с минимална температура над 20 градуса по целзий). Продължителността на сухите периоди (последователен брой дни без валежи) ще се увеличат. Топлите дни над 30 градуса в страната от средно 30 през годината, ще скочат двойно.

До 2050 г., средните годишни температури в страната вероятно ще се повишат с от 1.6-1,8 градуса по целзий, а до 2100 г. увеличението може да е с от 3.3-3.5 градуса.

Докато при повишаване на температурата е ясно, че засушаванията ще нарастват, при валежите се наблюдава едновременно тенденция за намаляване, но ръст на тяхната интензивност.

Според някои прогнози в България до 2015 г. валежите през тлятото ще намалеят с около 30% спрямо 1961-1990 г.. Дните без валежи могат да се увеличат с 2-4 дни, а към края на века да достигнат 10 дни. Това е сигнал за по-краткотрайни, но по-интензивни валежи.

В същото време вече се наблюдава вече увеличение на средния брой дни с денонощни суми на валежите над 100 mm с около 30%. Дните с денонощни валежни суми от над 60 mm, също се увеличават през в Северна Централна дори с 50%).

Именно промените в максималните денонощни валежи от над 100-200 mm/24h, които показват тенденция към нарастване през последните години, са фактор за повишения риск от наводнения и свързаните с тях други природни бедствия, като свлачища, ерозия и др.

Според един от най-лошите сценарии, при повишаване на температурата с 3,9 градуса по целзий, загубите от наводнения в Североизточния, Югозападния и Южния Централен райони ще нараснат с от 10 до 50%. В Северния Централен и Североизточния райони увеличението на очакваните годишни загуби може да достигне от 50 до 100%. Единствено в Югоизточния район загубите може да намалеят с от 10 до 25%.

Според данните на НСИ от тази година, през периода 2003 – 2008 г., от регистрираните природни бедствия в България, най-голям е броят на наводненията. Най-големи щети средногодишно през периода 2010 – 2012 г. са понесени от наводнения – близо 89 млн. лева.

През 2010 г.  данните на НСИ показват, че в страната е имало общо 651 наводнения, които са нанесли щети за 531 334 000 лева, като в областите Сливен и Смолян е имало съответно 102 и 179 наводнения, а в област Бургас те са 82. Тези данни силно контрастират с данните на ДА „Гражданска защита” за периода 1990-2001 г., според които, в страната през този период е имало 440 „тежки наводнения” в 92 средно големи и големи поречия. Бедствието се проявява ежегодно на територията на цялата страна със средна честота от по 4,8 случая годишно. Най-често е била изложена на опасност от наводнения територията на Дунавския район, а размерът на щетите и броят на жертвите е най-голям в Източнобеломорския район.