България ще тегли заем за санирането на сградите с в страната, става ясно от информацията на сайта на МРРБ. Държавата ще даде 1 млрд. лева гаранции за получаване на неколкократно по-голямо финансиране от международни финансови институции за задвижване на програмата. Тези заеми, които ще се превърнат в дълг за България и трябва да бъдат изплащани от националния бюджет. Още повече като става ясно също, че етажните собствености (ЕС) в сградите няма да имат самоучастие в проектите. Това вероятно означава, че бъдещият дълг ще се изплаща от националният бюджет.

Според екосдружение „За Земята“ при най-оптимистичен сценарий с 1 млрд. лева ще се обновят около 8000-12 000 панелни блока. А необходимост за обновяване има поне 70 000 такива сгради в цялата страна. За това ще бъде необходим ресурс от 3.5 – 6 млрд лева. Това „безплатно саниране“ е сериозно перо за бюджета на страната, опасяват се от сдружението. ДДС от реализираните проекти ще върне в бюджета едва около 20% от стойността на проектите.

Хубавото е все пак, че процесът най-после ще тръгне. Стратегията за реновиране на многофамилни жилищни сгради е от 2005г. До момента има реновирани само 50-60 сгради в страната (между 2006-2013г). Може би е уместен въпроса ще има ли капацитет за реновиране на 8000 сгради през следващите години и защо?

В ОП Региони в растеж се предвиждат едва около 240 млн. евро (460 млн. лв) за реновиране на жилищни и на обществени сгради по линия на средствата, предоставени от ЕС до 2020г. Т.е. Бъдещата програма явно ще разчита главно на националното финансиране.

Какви са клопките?

Тези предизвикателни сгради са големи панелни блокове, с много жилища, с фрагментирана собственост и без традиция в професионалното управление. Те са събрали под един покрив хора с предимно ниски или много разнородни нива на доход. Ситуацията допълнително се утежнява в много градове с опразването на сгради – поради миграция на хората или почиване на собствениците. В градове като София, където проблемът с празни сгради не е така голям, често се наблюдава друг казус. Собственици на няколко апартамента, които ги отдават под наем, или ги държат просто като инвестиция, няма интерес от инвестиране в подобрена енергийна ефективност, защото не те плащат сметката за енергия. Досегашните програми за реновиране, които изискваха съфинансиране, привличаха предимно сгради от централните градски части. Причината е по-малкият брой жилища, по-заможните собственици, и не на последно място, защото предлагаха 100% финансиране на общите части. Голямата изгода беше в безплатното ремонтиране на  покривите, които са голямо перо при обновяване на тези сгради. Накрая трябва да споменем и факта, че хората са се озовали в тези бетонни комплекси, по силата на водена десетилетия държавна политика и това оправдава поправянето на стари грешки с нови, прогресивни политики, а не с безкрайното оставяне на нещата на самотек.

Притеснението на организациите е, че липсата на финансов принос за саниране от хората няма да засили интереса, а и няма да имат стимули за поддържане и качествено изпълнение на дейностите.

Неслучайно финансирането по линия на европейските структурни фондове идва с изискване за съфинансиране. Получаването на средства и придобивки само грантово не формира усещане за собственост и желание да се стопанисва надлежно. Има десетки проекти в цялата страна, които след изграждането си, се рушат и стоят без поддръжка. Полученото даром най-често не се поддържа, коментира Генади Кондарев, експерт в сдружение „За Земята“.  Много е важно да се търси начин освен временния икономически и енергоспестяващ ефект на програмата да бъде съчетан с развитие на култура в етажните собствености в цялата страната, смята още той.

Предложения за по-добро изпълнение на санирането

1. Затова предлагаме задължително изпълнението на програмата да се съчетае с някаква форма на самоучастие от собствениците на жилища. Това може да бъде например фиксирана месечна вноска, която да е съвсем символична (15-50 лв), която да се внася за много дълъг срок от време – например 15-20 годни, предлагат от екоорганизацията. Оттам уточнват, че цифрите са съвсем примерни и не се базират на задълбочен анализ.  Според сдружението нивата на тази вноска не бива да надхвърлят ползите от спестените средства след реновирането. Тези вноски целят по един много прогнозируем начин да осигурят механизъм на изплащане на енергоспестяващите мерки,  ще са фиксирани и непроменяеми за срока на изплащането им. Приходите от тези вноски ще подпомогнат връщането на заемите на България.

Създаването на подобно символично самоучастие има още една функция – да въвлече хората в самия процес на реновиране. Както казва народната мърдост “На харизан кон зъбите не се гледат” – Ако всичко дойде даром, представители на етажните собствености няма да имат никакъв или ще имат съвсем слаб стимул да участват при избора на изпълнители, при избирането на енергоспестяващите мерки или на строителните материали, които ще бъдат влагани.

При лошо качество на на изпълнение на мерките – ако те не могат да изпълнят проектния си живот и се дават дефекти след 5-10 години например, а не след 20 или 30, както обикновено се предвижда, няма как да се очаква ново европейско финансиране за същите неща, защото правилата на ЕС не допускат финансиране на едно и също нещо два пъти.

2. Като второ условие за участие в програмата, трябва да бъде задължителното събиране от страна на сградите на фонд за бъдещо реновиране, който да се управлява отговорно или от избрани представители на сградата или от специално наети професионални фирми за това. За изплащане на инвестициите, може да се заложи и на създаване на нови жилища и ателиета на покривите на съществуващи сгради, които конструктивно позволяват подобно надстрояване.

3. Обявените планове на националната програма предвиждат средствата от програмата да достигнат до всяка малка строителна фирма в страната. Това намерение звучи чудесно и много се надяваме да се осъществи, защото многократно сме чували през годините за желанието да се подпомага дребния и среден бизнес, а накрая средствата завършват при редовните абонати на обществени поръчки. Трябва да се гарантира достъпността на програмата за малките фирми при ниски нива на бюрокрация и резултатно ориентиран подход – осъществяване на СМР с високо качество и при спазване на елементарни норми за управление на строителните отпадъци.

България има цел към 2020г. да постигне ниво на рециклиране на строителните отпадъци от 70%. Затова регионалното министерство и на околната среда трябва да разработят стриктни правила за използването на строителните отпадъци, които ще се генерират по време на санирането.  Това включва събиране и преработка на старите стъкла, оразмеряване на топлоизолационните плоскости в малки цехове, а не под открито небе, и последващо събиране на стърготините и парчетата стиропор и други топлозиолации. Това би позволило връщането им към производителя и повторното им влагане в производството на топлоизолационни материали. Това трябва да бъде и задължително изискване за допускане на топлоизолационни материали до участие в търговете и изпълнението на сградите – дали са рециклируеми и дали има къде реално да се рециклират.

4. Задействането на мащабна програма за реновиране, трябва да интегрира още един аспект на жилищната политика – попупустеещи и опасни сгради. Програмата може да задейства изкупуване на жилища от собственици в полу-обезлюдени сгради и предлагане на възможност за преместване на живущите в други сгради, които са били полу-обезлюдени. С това допълнение на националната програма може да се придобият като публична собственост цели сгради, да се реновират и да се управляват като общински жилищен фонд и социални жилища. Сгради, които са конструктивно компрометирани пък, може да бъдат освободени и насрочени за събаряне при възстановяване и откриване на терените им за ново строителство.