Последните две години преработката на скариди в страната е голяма атракция, съобщиха от бранша. Азиатските пазари вкарват големи количества замразени скариди, калмари, които се размразяват, преработват и мариноват, след което се изнасят. Фабриките увеличиха двойно работната ръка, за да успеят да изпълнят поръчките. „Нашите фабрики обработват и норвежката сьомга, която пристига цяла у нас и се връща преработена в скандинавските страни ”, коментира Йордан Господинов, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти „БГ ФИШ”.
Естествено причините са по-евтината работната ръка, транспорт, логистиката, електроенергията, опаковъчните материали. Освен това предприятията са много добри по отношение на сграден фонд, оборудване, въведени технологии и специалисти, много от които с образование зад граница.
Рибите родно производство и внос от трети страни се преработват в България и се търгуват главно в Централна Европа. Страната ни прави голяма грешка, че изнася суровини. Изнасяме пшеница без да я преработваме до макарони, юфка, брашно, трици или други трайни тестени изделия, слънчоглед без да го правим на олио, шрот, кюспе, а също и риба, която не се преработва тук. Това важи в най-голяма степен за шарана, толстолоба, амура, мидите. Така се стига до абсурда да преработваме чуждата риба, а своята да изнасяме непреработена.
Затова от „БГ ФИШ” настояват средствата за преботка в новата Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г. да се увеличат. Преработката създава повече работни места, ще ползваме наша суровина- енергия, опаковки и всичко това ще бъде калкулирано в цената на по-скъпа продукция, която може да поддържа икономиката, коментира Господинов. В България има 55 предприятия, половината от които работят на пълен капацитет. Останалите се нуждаят от модернизация.
В момента Асоциацията на производителите на рибни продукти „БГ ФИШ” има запитване от Испания за преработка на шпроти. Причината е, че в страната има два тунела за обработка на шпроти и няколко предприятия с технологични линии за други последващи преработки.
Сектор „Рибарство” е изцяло експортен отрасъл и държавата трябва да стимулира бизнеса да преработва суровината в страната. В България се произвеждат около 20 000 тона риба и рибни продукти – у нас се отглеждат повече от 10 000 тона риба и миди, а на свободния риболов се падат малко над 9000 тона- рапани, риби, миди. Отделно страната ни внася около 40 000 тона риба, заедно с вътреобщностната търговия. Българите консумираме малки количества риба по 5.8 кг на глава от населението годишно или 40 000 тона, останалото се изнася.
На външните пазари България е конкурентна с няколко български суровини. Това са рапаните, чието месо преработваме и изнасяме за азиатския пазар- Китай и Япония,Южна Корея и малко за Америка. Месото им е много ценно, а ние нямаме традиция в консумацията. Страната ни изнася успешно също цаца, калкан, пастърва, шарани, миди и черен хайвер.




Be the first to comment on "Абсурдът да обработваме чуждата риба, а своята да изнасяме"