В активната възраст /20-64 години/ – около 3,2 милиона от българите в тази възраст /70 процента/ – се трудят в градска среда. Това сочи последен анализ на Евростат за трудовата заетост на европейците през 2015 г. Според анализа на Евростат – около 30 на сто от близо 3,2-та милиона българи, които живеят в градска среда и са на възраст 20-64 години – са били изложени на риск от бедност. Пред нас по този показател е само Гърция с 34 процента риск от бедност за градските жители в южната ни съседка.

По последни данни на НСИ от преброяването у нас преди пет години – от общо 7,1 млн. българи – около 5,2 млн. живеят в градовете и около 1,9 млн. – в селата. Пак по данни на националната статистика – българите в активна трудова възраст в интервала 20-64 години – са близо 4,5 милиона души.

Други около 1,3 милиона от сънародниците ни на възраст 20-64 години /30 на сто/ или всеки трети активен българин – са се трудили и изкарвали прехраната си в селски райони през миналата година.

40% от започналите работа българи остават бедни

За селските райони у нас проблемът с риск от бедност за българите в активна трудова възраст е 51,4 на сто, като по този показател отново сме на първо място в ЕС, като зад нас е Румъния с 50,7 на сто риск от бедност за хората в активна възраст в селските райони.

Европейската статистика отчита, че през 2015 г. около 124 милиона души в ЕС на възраст 20-64 години са се трудили в градска среда.

Други 82 милиона от европейците пък са намирали препитание в селски райони.

Като цяло в рамките на ЕС най-висок процент от активните хора на възраст 20-64 години са предпочитали градските условия за труд и живот във Великобритания – повече от 22 милиона души или около 60 на сто. Пак там най-малко са били хората, които са предпочитали да си изхранват прехраната на село – около 4,5 милиона или едва 12 на сто.

На другия полюс с най-малко хора, които предпочитат да живеят в градскиусловия е Люксембург – едва 74 хиляди са работещите там в градски условия, докато привържениците на селския начин на живот и труд там са били два пъти повече – 165 хиляди. Според прогнозите на изследването населението на Европа ще се стопи с близо 15% до 2050-а.

Къде сме ние?

Непълнолетна и неработеща майка с 3 деца в България получава от държавата по 255 лева месечно, а не широко пропагандираните над 1000 лева под формата на социални помощи. Това показва изследване на сдружение „Солидарна България“, подготвено от юриста на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова.ю

Според данните, цитирани в изследването, над 600 хиляди души у нас са работещи бедни, 460 хиляди са без здравно осигуряване заради бедност, а над 303 хиляди са безработните с нисък или никакъв доход.

На фона на това през 2010-та година броят на отпуснатите социални помощи е спаднал с близо 40 процента, и оттогава не се е повишил значително.

Чрез изследването Григорова защитава тезата, че политиките и пропагандата на няколко последователни правителства са довели до ограничаване на достъпа на българите до социално подпомагане, както и до замразяване на размерите на социалните помощи.

„Икономическият бум беше до 2008 година, а след това не само хората останаха без работа, но и социалното подпомагане се ограничи драстично и въпреки повтарянето, че хората са силно зависими от социални помощи – това може да се открие и в мотивите към закона за бюджета тази година – броят на получателите и през 2015 година продължава да намалява, като понижението е с 3.7 на сто“, каза Григорова.

Според Георги Медаров всички водещи партии, били в управлението през последните 15 години, „водят една и съща антисоциална политика“. По думите му това не е българска тенденция. „Това, което сме се надявали през 90-те години, че България ще заприлича на Западна Европа, двадесет години по-късно това, което се случва е, че Западна Европа започва да заприличва на България и Източна Европа“, каза той.