Красимир Кумчев е роден е през 1955 г. в село Искра, Пловдивско. Агроном по образование и преди 1989 г. е управлявал най-голямото стопанство за производство на ябълки в България. Красимир Кумчев е собственик на производствената фирма „Агропродукт груп“ ООД в Пловдивското село Трилистник и консултантската „Епъл консулт“ ЕООД.

Има двама синове, които са завършили „Икономика на селското стопанство“. Всички работят в семейната фирма „Агропродукт груп“. Грижат се за около 700 дка земя, половината от които са със зеленчуци и овошки.

Красимир Кумчев е известен е с бутиковите ябълки, върху които слънцето прави уникални надписи. Такива плодове са били притежание на Христо Стоичков, Христо Бонев, космонавти, министри, големи корпорации.

С него разговаряме за земеделския бизнес, за очакванията, за добрите практики за бъдещето на младите в земеделието, за времето и за всичко, което го вдъхновява.

-Г-н Кумчев, ще ядем ли череши след тези обилни дъждове и чести градушки?

–Тази година ранна топла пролет провокира овощните видове да изпреварят цъфтежа с 10-15 дни. Веднага след това имаше застудяване и слани. 70% от черешите са унищожени. В различните райони на страната и при отделните сортове има разлики в нанесените повреди. Но резултатът е три пъти по-нисък добив и двойно увеличение на цените спрямо миналата година.

Реално стопаните ще получат около 30-35% по-малко доходи спрямо 2015 година. Нека потребителите да знаят, че за нас като производители по-добрият вариант са високи добиви както миналата година, а не както е сега: 70% по-малко плодове и два пъти по-високи цени.

Сега цената за килограм череши при производителите е 5 лева, а в магазините – около 8 лева. Това се случва, защото между преминаването от ранните сортове и най-хубавия Бигаро Бюрла към следващия Ван, който излиза в края на май, се получава дупка. През това време на пазара буквално няма череши. В началото на юни цената ще падне.

Нека не забравяме, че високата цена е за череши екстра качество. Няма как да се сравняват плодове с диаметър 27-28 мм с други, които са 17-18 мм в диаметър.

В България се произвеждат около 35 000 тона череши в добри години. От тях обаче 60% са за преработка. Те са два-три пъти по-евтини отколкото качествените плодове за прясна консумация.

-Къде отиват черешите за преработка?

Още от 90-те години ги продаваме на преработателно предприятие в село Катуница край Пловдив. Това е италианска компания Коминяно Фрут. Не забравяйте, че страната е най-големият производител на череши в ЕС. Световният лидер е нашата съседка Турция.

Компанията дойде с готови технологии, полупреработените череши изнася на западните пазари, включително за САЩ. Изкупуват огромни количества както от България, така от Гърция, Македония, Молдова.

Останалите 40% от продукцията си предлагаме за прясна консумация, а от тях малък процент отива и за износ. Пазарът за череши е неограничен. Но, когато българското производство се преструктурира, така че масово да навлязат сортове с едро плодове, тогава нещата ще се обърнат. Новите сортове Феровия, Кордия, Канада са селектирани така, че нормалната големина на черешите е между 27 и 33 мм. Това е един път и половина повече от традиционните ни сортове.

-Как производителите могат да намаляват загубите си?  

-Това, което можехме да направим, е да се застраховаме. Само че за осланяване всички компании правят застраховки след 20 април. Последните слани обаче се случват около 1 май.  На практика покриват щетите само за 10 дни..

Автор съм на наредбата на Министерството на земеделието и храните, която засяга съфинансиране на застраховките при плодовете и зеленчуците. Правилата действат

вече седем години. На една от срещите с директорите, които отговарят за селскостопанското застраховане, предложих  срокът да се изтегли от 1 април. Поисках да направят анализ колко се увеличава техният риск при това положение и да увеличат тарифното число двойно или тройно. Но ние производителите трябва да имаме вариант. Застрахователите обаче не приемат предложението.

-Вие сте сред сериозните производители на ябълки. Ще се радваме ли поне на тези плодове през годината?

-Прогнозите за ябълките са много оптимистични. Те цъфтят по-късно и няма проблем с късните слани. Но пък валежите провокират най-опасната болест при тях – струпясването. Колегите, които прилагат добра растителна защита, ще се радват на хубава реколта.

Българските ябълки ще се появят в магазините най-рано в началото на август, а най- късните сортове – през декември. И като правило около Нова година свършва българският плод и започва вносът. При ябълките няма скок на цени, нещата са предвидими.

-Какво ново с вашето любимо хоби – изписването на бутикови ябълки?

-Най-скъпата ябълка, която съм продал до момента, е 1200 лева. Мисля, че само по себе си това е уникално постижение. Технологията прави всяка ябълка бутиков продукт, който носи знак или послание като при това остава  безусловно биологичен и непокътнат от химията. Отбраните плодове се отглеждат в естествена среда, в която зреят през юли и август. Технологията позволява надписване с точност на контура до 0,5 мм, което гарантира максимално прецизно постигане на познатото изображение. Много високопоставени личности вече са се докоснали до невероятните изработки. Българска прес група пък използва ябълките като статуетка в свои награди.

-Вече стартира новата Програма за развитие на селските райони. Какви са първите ви впечатления?

– Националната служба за съвети в земеделието не може да отговори на растящата нужда от консултации на земеделците. Имахме уверения, че ще бъдат включени работещи и авторитетни консултантски компании. Това обаче така и не се случи. Решиха, че парите ще отидат само в държавната структура. Но и без програми, мога да кажа, че търсенето на консултантски услуги в земеделието се увеличава.

Една от ключовите мерки 4.1 за модернизиране на стопанствата се отлага за пореден път, за през септември с идеята да се финансират и инвестициите в напояване. Най-смущаващото е, че до момента милиарди по европрограми бяха използвани погрешно. Нямам впечатления тенденцията да се е обърнала.

-Какво съветвате младите производители?

Главното е да обичат работата на полето, да не се плашат и да се подготвят максимално добре теоретично. Аграрният  бизнес е труден, но винаги ще бъде актуален. Не може Iphone 7 да замени храната на трапезата. Няма как да се появят балоните, които наблюдавахме в строителния или в банковия сектор. При нас всичко зависи от времето, от търсенето и предлагането на пазара. Естествено е, че трябва първо да се започне с по-малка площ. Но трябва да има ориентир все пак – човек няма смисъл да се захваща със зеленчуци и трайни насаждения с под 50 декара. Това е минимален праг за стартово стопанство, което би носило добри първоначални доходи на младия фермер.

-Какво се случва със зеленчуковите ви насаждения тази година, които са по-малък дял?

-Не са толкова малко щом по последни данни осигуряваме между 10-15% от зелените салати на България. Произвеждаме общо 12 вида салати – червени и зелени. Богатият избор може да се види в големите хипермаркети, където ги предлагаме.  Сега имаме два пъти по-висока цена при черешите заради форсмажорни природни обстоятелства, но при салатите е точно обратното. Нека хората не се стряскат заради цената на храните, това си има своето логично пазарно обяснение.

Интервюто е публикувано във в. Стопанин.