Неработещи ферми, неработещи рибарски рпристанища, липса на проследяемост на рибата до трапезата са само част от нещата, които заварва новата европейска програма по рибарство в България.

Новосъздадените ферми дилетанти първо не знаят как се произвежда, второ не знаят как работи пазара, защото има сезонно предлагане на риба, твърди Тачо Пашов, председател на Националната асоциация на рибопроизводителите. В различните периоди на годината цената е различна. Рибата има угоителен период, има летаргичен след това. Естествено е всеки да иска да продаде, когато изпада в летаргия, спира да се храни и губи тегло. Опитът показа, че много от тези, които направиха ферми не произвеждат риба. Най-голямата грешка е, че са избрали неподходящо място –  в язовири и под стени на язовири, където на 3-4 години има проливни дъждове, изпускат се язовирите и фермите са заливани. Други направиха садки без каквито и да било проучвания на язовирите, в много случаи се оказа, че температурният режим не е подходящ. Дори да направите рибно стопанство като от каталог, ако не произвежда риба, за какво ви е?

за първи път чешки и унгарски шаран на трапезата

Неработещите ферми не повлияват на пазара, защото не предлагат нищо, но повлияха на бранша. Парите по оперативната програма не можаха да се използват от реалните и работещи производители, а се възползваха т.н. авантюристи. В международен аспект ние вече сме неконкурентоспособни особено що се отнася до пазара на шаран. Унгария, Чехия, Полша реално оползотвориха средствата. Това доведе до падане на цената на рибата при тях поне с 15-20 стотинки. Те усвоиха компесаторните агроеколгични мерки. Ние продължаваме да търпим загуби от хищните бозайници, които се хранят с риба. През последните години на българската трапеза започва да присъства чешки и унгарски шаран, което никога не се е случвало. Това е „благодарение” на по-ниската цена.  А за всички европейски държави водещ фактор при покупката на риба е цената.

пари срещу обещания

По-лошото е, че не се извадихме поуки за настоящия програмен период. Промениха само цвета на боята. Вече няма наредби, има насоки. Да, но можехме да обжалваме конкретни решения в съда, насоките няма как да ги обжалваме. Управляващият орган е същият само си промени местоположението от ИАРА  в Министерството на земеделието и храните. ИАРА пак ще бъде проверяващ орган на проектите. Критериите за класиране на проектите се базират изцяло на обещания, които евентуалния бенефициент дава- колко  работни места ще открие, колко риба щял да отгледа, колко бързо щял да си върне инвестицията. Това са обещания срещу, които получава пари. Ако не си изпълнил обещанията, щял да претърпи финансови корекции. Дори това да се случи, парите вече ще ги е взел. Всички, които оставаме под линията и не даваме напразни обещания, след пет години, дори и да ни се извините ние няма да сме взели пари.  И ще продължаваме да ставаме неконкурентноспособни на европейския пазар. Лошото е, че започваме да изоставаме и на българския.

балоните в рибарството

Предложение на асоциацията е да се финансират фирмите в зависимост от историята. Не може фирми с 40 годишна история да бъдат поставяни наравно с фирми, създадени вчера. Статистиката е показала, че 10% от фирмите правят 90% от оборота в рибарството., твърди Пашов. Банките отказваха кредитиране, защото няма как довчера да си с оборот 100 000 лева, днес да изпълняваш проект за милиони. Това беше една от причините да се загубят милиони по оперативна програма.

Сега таванът за модернизация на съществуващи ферми е до 550 000 лева. 850 000 лева е таванът за рециркулационни системи – балон, който продължава да се надува. Не са доказали икономическа жизнеспособност, използват се в пустинни държави, където няма вода. Ние сме в най-ниската част на Европа, водосборът на Европа минава през нас, имаме вода, която ни дави, а говорим за рециркулационни системи.

Друг проект трябваше да докаже какви замърсители са фермите, за да се определи какви такси да плащат. Оказа се, че се случва точно обратното . Там, където има риби, състоянието на водите е по-добро от такива, в които няма. Задачата на някои организации беше да рекетират рибопроизводителите като замърсители. Ние сме последните, които замърсяват водите. Ние не поливаме, а връщаме водата обратно в природата.

ферми с традиции

През последните 5-6 години пазарът на риба се движи на приливи и отливи. Например непредвидимо започна в сладководни води да се вади в огромни количества паламуд както е било в Черно море. Ако ваденето на риба в Черно море намалее, по-рязко се увеличава търсенето на сладководна риба и обратното. Успяваме да задоволяваме търсенето на българския пазар като говорим най-вече за традиционните шаран, пастърва и толстолоб. Но сме зависими от чуждите пазари. Ако Румъния предпочете да внася от други съседни страни като Унгария, търсенето от нас намалява. Веднага цената на рибата слабо пада надолу заради по-високото предлагане.

До преди 3-4 години Турция наводняваше европейския пазар с евтина пастърва. В момента, в който субсидията отпадна, рибата им стана неконкурентоспособна. Българският шаран стана по-търсен. Благодарение на оперативните програми гърците също много бързо развиха пазара на пастърва, явление за една-две години. Ефектът е такъв, когато се направят стопанства без традиции. В този бизнес 90% от нещата зависят от човека, който ги отглежда.

Тачо Пашов е управител на „Тунджа 73“ ЕООД в гр. Николаево. „Тунджа 73” е създадена 1973 г. и е най голямото работещо рибовъдно стопанство в страната с обща производствена площ над 400 ха. Произвежда основно шаранови и други топлолюбиви видове риби, а от няколко години и есетрови. Произвежданата за консумация риба е над 400 тона. Стопанството е пълносистемно и разполага с риболюпилни мощности за развъждане на отглежданите видове риба.