Снимка: solar.bg

Докато рекордната суша поставя под напрежение енергийните системи в Източна Европа и ограничава производството на електроенергия от водни и ядрени централи, България се оказва в необичайно благоприятна позиция. Страната разполага с бързо разрастващи се соларни мощности и все повече батерийни системи, които позволяват излишната електроенергия да бъде съхранявана и използвана в моментите на най-голямо търсене. Това се казва в анализ на Агенция Франс прес от София, цитиран от БГНЕС, съобщава БТВ.

България през последните години се превърна в един от най-бързо развиващите се пазари за системи за съхранение на електроенергия с батерии в Европа. В страната вече работят около 100 обекта за съхранение, като преобладаващата част от тях са изградени през последните две години.

Тенденцията е тясно свързана с бързото увеличаване на соларните мощности. Все повече слънчеви централи произвеждат значителни количества електроенергия през светлата част на деня, когато цените на пазара могат да бъдат ниски заради голямото предлагане. Батериите позволяват тази енергия да бъде съхранена и върната в мрежата по-късно, когато потреблението се увеличи.

България ускорява изграждането на батерии

Мащабните системи за съхранение се изграждат на различни места – върху бивши индустриални терени и летища, както и в непосредствена близост до вече съществуващи електроцентрали. Сред тях са и въглищни централи, чиито мрежови връзки могат да бъдат използвани за новите енергийни съоръжения.

„Мащабът и скоростта, с които се изграждат системи за съхранение на енергия в България, са безпрецедентни в европейски контекст“, коментира пред АФП Ставрос Папатанасиу, професор в Националния технически университет в Атина.

Според експерти сред факторите за бързото развитие на сектора са сравнително малкото административни пречки, пазарните условия, благоприятни за чистата енергия, както и достъпът до европейско финансиране.

Така България постепенно изгражда нов модел на енергийна система, в която соларните мощности и батериите работят в комбинация. През деня батериите могат да поемат част от излишното производство, а в часовете на повишено потребление да подават електроенергия обратно към мрежата.

Сушата промени енергийния баланс в региона

Ползите от тази инфраструктура станаха особено видими на фона на необичайно ниските нива на Дунав.

Сушата засегна производството на електроенергия в редица страни от Източна Европа. Намалелият воден ресурс ограничи възможностите на водноелектрическите централи, а ниските нива на реката създадоха затруднения и за работата на някои ядрени мощности, които разчитат на речна вода за охлаждане.

Това увеличи необходимостта от внос на електроенергия в някои държави от региона.

В същото време България отчете значителен ръст на износа. През юли и август страната е реализирала нетен износ от около 830 гигаватчаса електроенергия месечно – повече от два пъти над средното ниво през май и юни.

Само през юли близо половината от изнесената от България електроенергия е била насочена към Румъния. Стойността на този износ се оценява на около 74 милиона евро.

Така комбинацията от соларно производство, батерийно съхранение и налична електропреносна инфраструктура позволи на България да се възползва от промените на регионалния електроенергиен пазар.

Батериите променят и бъдещето на въглищните централи

Промяната в българския енергиен сектор се вижда особено ясно в „Марица-изток 3“ – една от големите въглищни електроцентрали в страната, изградена по времето на комунизма.

Централата разполага с четири генераторни блока, но през последните години ролята на въглищата постепенно намалява. През 2024 г. използването на въглища рязко е ограничено, а съществуващата инфраструктура за присъединяване към електропреносната мрежа е използвана за нова система за съхранение на енергия.

„Можехме да използваме голямата връзка с електропреносната мрежа. Решихме да изключим един въглищен блок и да свържем батерии“, обяснява Васил Щонов, ръководител на операциите на британската енергийна компания „КонтурГлобал“ в България.

По думите му промяната показва как съществуващата инфраструктура на въглищната енергетика може да бъде използвана за нови технологии.

„Въглищата излизат, батериите влизат. Това беше правилното място в правилния момент“, казва Щонов пред АФП.

Той обаче подчертава, че според него страната трябва да запази определен резерв от въглищни мощности, който да може да бъде използван при тежки зимни условия или евентуални прекъсвания на доставките на природен газ.

България вече е сред големите пазари за батерии

Мащабът на инвестициите показва колко бързо се променя секторът.

През 2025 г. България е представлявала около 9% от новоинсталираните мощности за съхранение на енергия с батерии в Европа, докато делът ѝ при новите соларни мощности е около 2%.

Според Ленарт Херман от базираната в Мюнхен изследователска и консултантска компания „ФфЕ“ развитието на българския пазар може да бъде пример за други европейски държави.

„Подходящите стимули могат да направят възможен бърз енергиен преход“, посочва той пред АФП.

Данните на Министерството на енергетиката също показват мащаба на промяната. Към момента България разполага с около 5,7 гигавата действаща мощност за съхранение на електроенергия с батерии.

По отношение на мощността това се равнява на близо една четвърт от общата инсталирана производствена мощност на страната. Капацитетът е и повече от пет пъти по-голям от действащия капацитет на батерийните системи в съседна Румъния.

Български компании вече са сключили договори за изграждането на близо 14 гигаватчаса мащабни системи за съхранение, част от които вече са въведени в експлоатация.

От Министерството на енергетиката посочват, че основната цел е батерийните системи да намерят устойчиво място на електроенергийния пазар. Според ведомството развитието им обаче трябва да бъде съпроводено и от инвестиции в преносната и разпределителната мрежа.

Бумът не е резултат само от една стратегия

На фона на впечатляващия ръст на батериите въпросът е как България успя да се превърне толкова бързо в един от водещите пазари в Европа.

Никола Газдов, председател на Българската асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия, обяснява развитието по-скоро като резултат от съчетанието на няколко фактора, отколкото като следствие от предварително разработена дългосрочна стратегия.

„Всичко се случи почти случайно“, казва той.

Една от причините е бързото развитие на възобновяемата енергия. Слънчевите и вятърните мощности се увеличават в целия регион, но в България растежът е особено силно концентриран при соларните централи.

Това създава характерен проблем – през слънчевите часове производството може да надхвърля търсенето, докато вечер, когато соларните мощности вече не произвеждат електроенергия, потреблението остава високо.

Именно в този момент батериите могат да изпълнят ролята на своеобразен буфер между производството и потреблението.

Според Газдов големите батерийни проекти в България могат да бъдат изградени и въведени в експлоатация за девет до 18 месеца. Това е значително по-кратък период в сравнение с времето, необходимо за реализацията на много соларни или вятърни проекти.

Батериите имат и своите ограничения

Бързото развитие на технологията обаче не означава, че батериите могат да решат всички проблеми на електроенергийната система.

Едно от ограниченията е свързано с междусистемните връзки със съседните държави. Те имат определен капацитет и не могат да пренасят неограничени количества електроенергия.

Друг проблем е продължителността на съхранението. Съвременните батерийни системи обикновено могат да съхраняват електроенергия за между един и шест часа, а при някои технологии – до около осем часа.

Това ги прави подходящи за балансиране на системата при краткотрайни колебания между производството и потреблението. Те обаче не могат напълно да заместят базова мощност, например ядрен реактор, който временно е спрян поради проблеми, свързани с охлаждането.

Затова батериите се разглеждат по-скоро като допълващ елемент към останалите мощности, отколкото като универсално решение за енергийната сигурност.

Повече батерии могат да означават и по-малки печалби

Има и друг парадокс.

Колкото повече батерийни системи се появяват на пазара, толкова по-малка може да става ценовата разлика, от която те печелят.

Моделът е сравнително прост: операторите купуват електроенергия, когато цените са ниски, съхраняват я и я продават обратно в мрежата в часовете на най-високо търсене, когато цените са по-високи.

Но ако все повече оператори правят едно и също, конкуренцията може постепенно да свие разликата между ниските и високите цени.

Това означава, че успехът на батерийната индустрия може в определен момент да започне да ограничава собствената ѝ рентабилност.

За България това поставя нов въпрос: не само колко бързо ще се изграждат батерии, а и как ще бъдат интегрирани те в цялостната електроенергийна система.

На този етап обаче тенденцията е ясна – докато сушата създава сериозни предизвикателства за традиционните електроцентрали в региона, България разполага с все по-голям капацитет за съхранение, който ѝ позволява да използва по-ефективно бързо нарастващото производство от слънчева енергия.

Батериите не могат да заместят всички традиционни мощности, но постепенно се превръщат в ключова част от начина, по който България управлява електроенергийния си баланс.