Източник: Cinelibri/СНИМКА: Lifestyle.bg

Между 15 октомври и 8 ноември Cinelibri отново обединява кино и литература. Тази есен фестивалът се завръща за своето 12-о издание, което ще се проведе под мотото „Цивилизация на зрелището“ – израз на преклонение пред паметта на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса.

Програмата на Cinelibri 2026 се разгръща в рамките на повече от три седмици, през които ще можем да гледаме някои от най-очакваните и обсъждани филми за годината. Над 70 са заглавията, които ще бъдат прожектирани за зрителите в осем български града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово, Велико Търново, Стара Загора и Перник.

Сред филмите, вдъхновени от литературни произведения, са три премиерни от програмата на Берлинале, десет филма, представени в Кан, по пет заглавия от фестивалите във Венеция и Торонто и други. А както винаги, освен международните игрални филми, ще гледаме също анимации, както и късометражно, и документално кино.

Освен това паралелната програма обхваща и множество съпътстващи дискусии, литературни премиери, чествания и тематични събития, галавечери на европейските култури, срещи с автограф, атрактивни събития за деца и тийнейджъри.

Тази година събитието посреща един от най-популярните съвременни автори – Ричард Фланаган, чиято книга „Въпрос 7“ вече е на българския пазар. Той ще пристигне в София за две специални събития – премиерата на българското издание, както и специална прожекция на първия епизод от сериала „Тесният път към далечния север“, базиран на едноименния му роман, удостоен с наградата „Ман Букър“ за 2014 г.

Централна роля в 12-ото издание на Cinelibri има и тазгодишното жури, което ще оцени заглавията в международния конкурс за игрален филм. Президент на журито е шесткратно номинираният за „Оскар“ ирландски режисьор и сценарист Джим Шеридан („Левият ми крак“, „В името на отца“, „Америка“), а към него се присъединяват Клайв Ръсел, Якоб Йония, Мария Хурадо и Теодора Маркова. Всички те ще имат задачата да определят и наградят най-въздействащата екранизация.

А ето и кои шест филма от международния конкурс за игрален филм в програмата на Cinelibri привлякоха вниманието ни и не бихме пропуснали.

„Мастило“

Откриването на тазгодишното издание на кино-литературния фестивал този четвъртък, 15 октомври, от 19 ч. в Зала 1 на НДК, ще бъде последвано от единствената прожекция на „Мастило“ в програмата. Новият филм на Дани Бойл („Трейнспотинг“, „Беднякът милионер“, „Стив Джобс“) бе част от състезателната програма за наградата „Златен лъв“ и откри 83-тия Международен филмов фестивал във Венеция през септември.

Адаптацията на едноименната пиеса на Джеймс Греъм, който е и сценарист, поставя на фокус противоречивия медиен магнат Рупърт Мърдок. Действието във филма ни пренася в 1969 г., когато австралийският издател купува западащия тогава всекидневник The Sun. Мърдок наема безпардонния редактор Лари Ламб и създава екип от визионери и бунтари, които заедно поставят основите на нов тип булевардна преса, предлагаща на масите точно това, което искат – пикантерии, скандали и евтино забавление. И обратно на всички очаквания, този дързък подход разбива статуквото, побеждава конкуренцията и превръща The Sun в най-продавания таблоид в света. В главните роли са Джак О’Конъл, Гай Пиърс, Клеър Фой, Патрик Кенеди и други.

„Отечество“

На друг от престижните световни фестивали – този в Кан, пък блесна новият филм на Павел Павликовски. Полякът получи наградата за най-добра режисура, а освен това неговият „Отечество“ бе и сред номинираните за „Златна палма“. Наред с номинациите и за други международни награди, филмът се превърна и в официалното предложение на Полша за наградите „Оскар“ в категория „Най-добър международен филм“.

С новата си биографична драма Павликовски продължава да разнищва темите за паметта, семейството, вината, идентичността и чувството за принадлежност на фона на моралните сътресения и хаоса в следвоенна Европа с историята на писателя и Нобелов лауреат Томас Ман (Ханс Цишлер) и неговата дъщеря Ерика (Сандра Хюлер) – писателка, актриса и автомобилна състезателка. Той проследява отношенията помежду им от лятото на 1949 г., в разгара на Студената война, когато двамата се отправят на трудно и емоционално пътуване из страната, която са напуснали шестнадесет години по-рано, при идването на нацистката партия на власт. Така баща и дъщеря прекосяват една разрушена Германия, докато се изправят пред въпросите за цената на изгнанието, (не)възможното завръщане и истината за разцеплението в семейството си.

„Черното топче“

Също награда за най-добра режисура от фестивала в Кан и номинация за „Златна палма“ си заслужи новият филм на режисьорския тандем Хавиер Калво и Хавиер Амброси. „Черното топче“ бе номиниран и за „Queer Palm“ от кино събитието във френския град през май, като след това получи и още редица признания от фестивали в Торонто, Мелбърн и Сидни и бе избран за официалното предложение на Испания за наградите „Оскар“ в категория „Най-добър международен филм“.

Драматичният епос, вдъхновен от незавършения роман „Черното топче“ на Федерико Гарсия Лорка и от пиеса на Алберто Конехеро, е емоционално дълбок размисъл върху идентичността, паметта и битките, които водим заради идеологии и чувство за принадлежност. През 1937 г., по време на Испанската гражданска война, музикантът Себастиан е принудително зачислен към армията на франкистите. А на фронта му се налага да охранява Рафаел – ранен пленник от лагера на републиканците, към когото постепенно се привързва. Пет години по-рано – през 1932 г., Карлос се опитва да получи членство в ексклузивен казино клуб, но е отхвърлен заради слухове относно неговата хомосексуалност. А през 2017 г. младият изследовател Алберто получава наследство от отчуждения си дядо – подарък, който изостря напрежението между него и майка му. Какво е общото между историите на тези мъже? В продължение на десетилетия те се преплитат и преливат една в друга, а творчеството на Лорка ще ги свърже по най-неочакван начин. В главните роли са Алваро Лафуенте Калво, Мигел Бернандо, Карлос Гонсалес, Пенелопе Крус, Глен Клоуз и други.

„Паралелни истории“

С „Паралелни истории“ режисьорът Асгар Фархади, който е и съсценарист заедно с брат си Саид Фархади, създава майсторски конструиран разказ по оригиналната история „Декалог 6: Не прелюбодействай“ на Кшищоф Кешловски. И доказателство за това е признанието за заглавието на фестивалите в Кан и Сидни, където получава номинация съответно за „Златна палма“ и най-добър филм.

Освен това е забележителна ролята на Виржини Ефира, на която партнират цяло съзвездие от актьори: Изабел Юпер, Венсан Касел, Пиер Нине и Катрин Деньов. Юпер е в ролята на Силви – писателка, която започва да наблюдава съседите си от отсрещната сграда в търсене на вдъхновение за новия си роман. Не след дълго тя вземе решението да наеме младия Адам (Адам Беса), който да ѝ помага в ежедневието. Но авторката съвсем не подозира, че той ще преобърне живота и творчеството ѝ с главата надолу. Постепенно границата между измислицата и реалността започва да се размива, а историята, която Силви си е представяла, се оказва далеч по-невероятна от истината.

„И тогава изведнъж“

Белгийско-френската актриса Виржини Ефира блести и с главната си роля в „И тогава изведнъж“. Партнира ѝ Тао Окамото, с която бяха съвместно отличени с наградата за най-добра актриса на фестивала в Кан. Драмата на режисьора Рюсуке Хамагучи, който е и съсценарист заедно с Леа де Димна, бе номинирана и за „Златна палма“ и освен това е предложението на Япония за Оскар в категория „Най-добър международен филм“.

„И тогава изведнъж“ е свободна адаптация на документалната книга с писма „Когато животът внезапно се обърне“, написана съвместно от Маоко Мияно и Махо Исоно и засвидетелстваща тяхното топло приятелство и взаимна подкрепа. Филмът поставя темите за човешкото достойнство, изкуството на грижата, философското отношение към болестта и ролята на приятелството чрез историята на директорката на дом за възрастни хора Мари-Лу (Виржини Ефира), която се стреми да въведе новаторска методика за институционална грижа въпреки недоволството на част от персонала. След като е вече на ръба на физическото и психическо изтощение, тя решава да посети театрален спектакъл, на който е поканена случайно. След представлението тя се запознава с японската режисьорка Мари (Тао Окамото) и така помежду им се заражда необикновено приятелство, скрепено от идеалистичния стремеж „да направят невъзможното възможно“.

„Остайница“

Едно от двете български предложения в основния конкурс на Cinelibri е „Остайница“. Романът на Рене Карабаш бе номиниран за тазгодишната международна награда „Букър“, а екранизацията му е дело на режисьора Костадин Бонев, с когото писателката работи и по сценария.

Вълнуващата история за свободата на идентичността и сковаващото бреме на традициите ни пренася в планинско албанско селце, където 16-годишната Бекиа е принудена от баща си да сключи брак. Вместо сватба обаче се случва нещо, което променя хода на събитията. Момичето разтрогва годежа и се възползва от правото да стане мъж според патриархалните закони. Отказва се от женската си същност и приема името Матя. Това решение обаче предизвестява смъртта на баща ѝ и пълния разпад на семейството. Петнадесет години по-късно, в наши дни, Матя вече не може да крие своята тайна. Затова предприема пътуване към България, където да се срещне с брат си, който е в изгнание. А надеждата ѝ, заедно със спомените от детството си, е да събере отново разпилените части от себе си.

В главните роли са Алтеа Лазай, Дениза Павлова, Урим Алия, Единьо Яхия, Мирела Наска, Денардо Незири, Снежина Петрова и други.