Снимка: iStock by Getty Images

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обсъжда възможността Европа да възобнови покупките на руски природен газ като част от план за прекратяване на войната в Украйна. Информацията е на „Ню Йорк таймс“, който се позовава на източници, запознати с преговорите. Според публикацията американски представители са обсъдили идеята с украински и европейски партньори, но предложението е срещнало съпротива от европейски лидери, сред които и германският канцлер Фридрих Мерц.

Според цитираните източници Вашингтон разглежда възможните приходи от газови доставки като икономически стимул за Москва да приеме мирно споразумение. Украйна би могла да получава приходи от транзита на гориво през своя територия. Идеята обаче влиза в противоречие с политиката на Европейския съюз за прекратяване на зависимостта от руския газ до 2027 г.

Темата беше коментирана и в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS от международния анализатор Огнян Дъскарев, енергийния експерт от Центъра за изследване на демокрацията Цветомир Николов и политолога доц. Огнян Минчев.

Възможно ли е връщането на руския газ?

Според Огнян Дъскарев предложението вероятно няма да се реализира. Той обърна внимание, че информацията на „Ню Йорк таймс“ се основава на анонимни източници, а официално изявление на Белия дом представя по-общата цел на Вашингтон – постигане на мир чрез икономически стимули за Русия и Украйна.

Дъскарев посочи и възможността Украйна да получава около 1 млрд. долара годишно от транзитни такси, ако газовите доставки бъдат възстановени.

Енергийният експерт Цветомир Николов подчерта, че руският природен газ не е обект на всеобхватна забрана и продължава да достига до европейския пазар. Същевременно ЕС следва политика за пълно прекратяване на зависимостта си от руските газови доставки до октомври 2027 г.

По думите му президентът на САЩ не може да взема решения вместо европейските държави, а евентуалното възстановяване на доставките не предоставя достатъчно гаранции за сигурността на Украйна.

Николов определи предложението като подход, при който икономическите интереси заемат централно място. Според него обаче Москва не е готова да постигне мир.

Икономическите стимули срещу политическите цели на Кремъл

Политологът доц. Огнян Минчев също постави под съмнение възможността икономическите договорености да доведат до прекратяване на войната. Според него руският президент Владимир Путин се стреми към капитулацията на Украйна, а не към мирно споразумение.

„Путин не иска мир, а капитулацията на Украйна. Ако той искаше мир, досега имаше много възможности за неговото постигане“, заяви Минчев.

По думите му войната е навлязла във фаза на взаимно изтощение, което увеличава значението на финансовите ресурси и възможностите за преодоляване на санкционния натиск върху Русия.

Според политолога преговорите между Москва и Киев са тясно обвързани с отношенията между Русия и САЩ, както и с икономическите интереси на двете страни. Той определи търговската стратегия на Вашингтон спрямо Русия като основен елемент от подхода на Тръмп към прекратяването на войната.

Какво означава това за енергийната сигурност на Европа?

Евентуалното възстановяване на руските газови доставки би имало последици не само за отношенията между ЕС и Москва, но и за енергийния пазар. Според „Ню Йорк таймс“ подобно развитие може да намали търсенето на американски втечнен природен газ в Европа.

Така предложението поставя европейските държави пред сложен избор между потенциалните икономически ползи от по-евтините енергийни доставки и стратегическата цел за намаляване на зависимостта от Русия.

Засега няма публично потвърдено решение за възстановяване на руските газови доставки като част от мирно споразумение. Дебатът обаче показва колко тясно са свързани енергийната сигурност, търговските интереси и дипломатическите усилия за прекратяване на войната в Украйна.