* Анализ на инж. Димитър Щерев, газов експерт

Подземното газово хранилище „Чирен” (ПГХ „Чирен”) е създадено на база на изчерпаното газо-кондензатно находище, открито през 1963 г. в резултат на геолого-проучвателни работи и e привързано към Чиренската геоложка (навлачна) структура с размери 15 х 7 км. Газохранилището е разположено на около 20 км североизточно от град Враца и на около 140 км североизточно от София, и е единствено в нашата страна.

Междувременно, в периода 1996 – 2007 г., Булгартрансгаз финансира специализирани изследвания, проведени от Западноевропейски и американски компании и институти, които недвусмислено доказаха, че за оптималната експлоатация и разширение на газохранилището, трябва да се сондират високо-продуктивни наклонено-насочени сондажи. (Applied Paleomagnetics, Santa Cruz California, Rock Mechanic Institute & Consortium – Oklahoma University, Schlumberger – SLB, Geostock, France – Germany, MND – Check Republic и др.).

В периода 2001 – 2003 г., Булгартрансгаз извърши важни изследвания чрез чрез широко употребявани в индустрията софтуерни продукти (Eclipse, PipeSim и др.) на известната сервизна нефто-газова компанията – Schlumberger. Използвайки техническите възможности на тези продукти, бяха проведени подробни изследвания, касаещи динамиката на флуидите (газа и водата) в газовместващите скали на ПГХ „Чирен” и по-специално – динамиката на спада на налягането в матрицата и в пукнатините.

Когато става въпрос за силно напукани разнородни газовместващи скали, каквито са тези на ПГХ «Чирен», проблемите не могат да бъдат адекватно и правилно оценявани чрез модел с «Единична порестост – Единична проницаемост» (“Single porosity – Single permeability”).

До 2015 година, текущата експлоатация на ПГХ «Чирен» се моделираше и симулираше чрез изградения в Булгартрансгаз модел тип «Двойна пористост – Двойна проницаемост» («Dual porosity – Dual permeability»), посредством софтуерните пакети на горецитираната компания, за които Булгартрансгаз поддържаше лиценз почти 15 години.

И точно тук е мястото да се отбележи, че подобни изследвания чрез модел «Двойна пористост – Двойна проницаемост», до този момент никога не бяха извършвани в България и че в индустрията няма по-адекватен и по-надежден метод за изучаване на сложни, разнородни и силно напукани газовместващи скали, каквито са тези на ПГХ „Чирен”.

За съжаление, Ръководството на Булгартрансгаз от 2018 г., не пожела да продължи да поддържа горецитираните софтуетни пакети, нито да закупи нови такива.

Обаче отсъствието на всякакво желание за надграждане и професионално развитие, всичко това не бе разбрано и в последствие безотговорно бе хвърлено в кошчето за боклук. За този погром вина има ръководството на Булгартрансгаз след 2018 г., фаталните последици от всичко това днес се виждат с невъоръжено око, а именно:

– неглежиране на ПГХ Чирен, като важен енергиен и стратегически обект за нашата страна и региона в условията на Единна Европейска Газопреносна Система;

– допускане на пълно объркване и значителен застой по отношение на оптималното и безопасно разширение на газохранилището,

– предприемане на дълбоко погрешни, вопиющо непрофесионални и опасни решения с необоснована последователност и параметри, които в крайна сметка доведоха до задействане на Европейската прокуратура със съмнения за корупционни схеми и практики, които за съжаление засега остават ненаказани.

– по молба на Европейската прокуратура аз съм представил значителен обем Доказателствен материал.

Надявам се виновниците да бъдат скоро изобличени и наказани, съгласно законите на страната!

ПГХ «Чирен» е държавна собственост, създадено от труда на нашите родители и по-възрастни колеги (в страната и чужбина), които са посветили значителна част от трудовата си дейност преди нас. Някои от тях вече не са между живите. Газохранилището не е бащиния (patrimonium) на този или онзи временно назначен Министър, Изпълнителен директор или друг началник, самовнушил си, че разбира от всичко и че едва ли не е недосегаем властелин.

На база на проведените изследвания от горецитираните компании и организации, през 2003 и 2007 г. на ПГХ «Чирен» бяха сондирани първите Наклонено-насочени сондажи, които показаха изключително висока и устойчива продуктивност спрямо дотогава сондираните Вертикални сондажи. Именно благодарение на този нов вид сондажи, по време на газовата криза през 2009 година, на газохранилището бяха постигнати рекордно високи добиви за близо 35 годишната история на обекта към този период. И тук е мястото отново да се припомни, че всичко това намали в значителна степен загубите, които нашата икономика търпеше, поради спиране на газовите доставки през Украйна.

Започналата осезаема модернизация на газохранилище «Чирен» след 1998 г., наложи тотална промяна в «Технологичната схема на експолоатация на газохранилището» и постепенно увеличаване на капацитетните възможности на този стратегически енергиен обект. За всичко това има публикации. Така възникна необходимостта от разработване на «Нов технологичен проект за експлоатация и разширение на газовото хранилище».

Натрупаният опит в бранша недвусмислено показва, че изборът на вида сондажи зависи от характеристиките на продуктивните пластове (газо-вместващите скали), като: напуканост, дебелини, разнородност, порестост, проницаемост, наличие на водоносни хоризонти и др.

Вертикалните сондажи са по-прости по конструкция и сравнително по-евтини за изпълнение, но при наличието на разнородни (хетерогенни) и силно напукани газо-вместващи скали, какъвто е случая с ПГХ „Чирен”, единствено Наклонено-насочените сондажи могат значително да увеличат производителността на газохранилището поради повечето контакти с продуктивните пластове, които тези сондажи осъществяват, вследствие на по-пълноценното пресичане на продуктивните пластове под определен ъгъл и в предварително зададена посока (азимут).

И тук е мястото да се отбележи, че въпреки малко по-скъпите Наклонено-насочени сондажи, цената за единица производителност от тези сондажи е по-ниска от тези на Вертикалните, защото от по-малък брой сондажи за едно и също време могат да се нагнетят или добият повече количества природен газ. Това по най-прекия път влияе благоприятно върху възвращаемостта на инвестициите (IRR), скъсявайки периодa на възвращаемост.

През 2010-2011 г. по поръчка на Булгартрансгаз, фирмата MND a.s. (Чешка република) разработи Нов технологичен проект, където се обосновава строителството на нови подземни и надземни съоръжения (сондажи, манифолди, компресори, сепаратори, осушителни инсталации и др. съоръжения), както и на проведените рехабилитации и реконструкции на съществуващите съоръжения във времето. Съгласно Европейските стандарти и изисквания, Новият технологичен проект даде на Булгартрансгаз главните насоки за постигане на оптимална и безопасна експлоатация, и бъдещо разширение на ПГХ «Чирен», определяйки техническата и икономическата им осъществимост.

Като икономически най-изгоден за разширението на газохранилището, Новият технологичен проект препоръча на Булгартрансгаз, реализирането на Вариант – 3, а именно – сондиране на 10 броя високо продуктивни Наклонено-насочени сондажи и 3 наблюдателни сондажи с цел постигане на производителност при нагнетяване-добив от сегашните 4.2 на 8-10 млн. м3/д и увеличаване на Активния (Търговския) газ – от сегашните 550 млн. м3 на 1 млрд. м3.

През 2020 г. бяха успешно завършени и всички допълнителни изследвания, дадени в Новия технологичен проект, а именно:

– провеждане на наземен газов анализ;

– геомеханично симулиране;

– 3-D сеизмични изледвания, където още веднъж се изследва и доказа сложния, силно напукан и разнороден състав на газовместващите скали.

Вместо обаче да пристъпи към своевременно, оптимално и безопасно разширение на ПГХ «Чирен», ръководството на Булгартрансгаз през 2018-2019 г. започна постепенна офанзива към целенасочено неглежиране, изопачаване, игнориране и последствие – отричане на всички дотогава проведени изследвания, констатации, съпоставки, сравнителни анализи и препоръки, касаещи разнородните силно напукани газовместващи скали на газохранилището.

По един феодален и командно-административен начин, ръководстсвото на Булгартрансгаз от 2018 г. продължи да неглежира и да хвърля в кошчето всички съществени анализи, констатации и препоръки от проведени важни изследвания. Целта му бе друга: Да се създадат предпоставки за сондиране на евтини Вертикални сондажи, отдавна отречени като ниско продуктивни и неефективни за ПГХ „Чирен”. В тази връзка от девет планини вода се носеше, за да се реанимират отречени изследвания на автори, от чиито доклади от началото на 90-те години на миналия век, се вижда дълбоко непознаване на геологията и геоложкото развитие на обекта, непознаване на спецификата на газовместващите скали на газохранилището, които са разнородни и силно напукани, наред с много други съществени пропуски.

Върху конкретни специалисти в Булгартрансгаз бе оказан аминистративен натиск и заплахи, други като Главния геолог на ПГХ „Чирен” бяха уволнени, а трети и четвърти останаха в изолация под строго наблюдение и заплахи.

Целта на ръководство на Булгартрансгаз от 2018 г. бе постепенно да се създаде удобен плацдарм (подплата) за съставяне на Тръжни документи с изопачено и невярно съдържание с по-нататъшна цел – връщане към отдавна отречените по своята ниска производителност Вертикални сондажи, които обаче са по-евтини.

Така постепенно единственото газово хранилище на територията на България се превръща в опитно поле на хора, чиято цел не бе ползотворното развитие на газовата индустрия в държавата (в частност преноса и съхранението на природен газ), а постигането на лесна слава, задоволяване на лични и политически интереси от различно естество, а за други – оставането едновременно и на пенсия, и на работа. И всичко това се вършеше без съобразяване нито с реалните геоложки условия и получените доказателства, нито с физичните закони на Подземната газова хидродинамика, нито с онези правила, касаещи икономическата рентабилност и възвращаемостта на инвестициите (CAPEX).

Въз основа на създадената бъркотия, от 2020 г. ръководството на Булгартрасгаз започна да се „упражнява” в дейности по разширение на газохранилището. За медиите се даваха всякакви бодряшки и успокоителни изявления, които бяха объркващи, да не говорим за точност, конкретика или още повече за истина и съвест. На организирани съвети и заседания се разглеждаха маниполирани разработки с преднамерено написани заключения, изготвени от хора, които през живота си никога не са се сблъсквали с експлоатация на подземни газови хранилища, както и от такива, които освен ПГХ „Чирен”, не са виждали през живота си друго газово хранилище. С една дума – от хора без притежаване на необходимия опит и квалификация, да не говорим за посветеност и професионална загриженост. Експертните съвети се състояха от 10, 15 и повече участници, от които само 2-ма или 3-ма бяха специалисти по предмета на дейността, но в крайна сметка – общия брой подписи се равняваше на 10 или 15. Специалистите, които можеха да вземат професионално отношение бяха целенасочено изолирани и зорко наблюдавани.

На фона на тази неразбория се обявяваха поредни Тръжни процедури с абсолючно неадекватна последователност на предмета на поръчките, скалъпени критерии и изисквания – отново плод на дълбоко неправилни подходи, пълно неразбиране и непознаване на материята. Всичко това в крайна сметка доведе до плуване по течението.

1. Близо две трети от експлоатационните сондажи на ПГХ „Чирен” са прокарани преди повече от 55 – 65 години. Ние не знаем почти нищо за стареенето, умората на материала и останалия полезен-безопасен живот на тези стари сондажи. Но съгласно изискванията на възприетите в бранша Международни и Европейски стандарти, трябва да се знаят стойностите на максимално допустимите налягания в задтръбните пространства на тези сондажи с цел да се идентифицира предварителната критичност на всеки стар сондаж.

Не се знае нищо за степента на деградация на бариерните елементи на старите сондажи от пускането им в експлоатация преди 55 – 65 години до наши дни. Задължително е предварително да се знае поведението на всеки стар сондаж в условия на повишаващи се резервоарни (пластови) налягания, тъй като това ще става реалност в процеса на разширение на газохранилището.

Чрез предварително изчислени коефициенти на влошаване на херметичността на сондажите на ПГХ „Чирен” трябваше:

– да се изследват механизмите на стареене на бариерните елементи на сондажите при различните експлоатационни условия;

– да се оцени останалия полезен и безопасен живот за всеки стар сондаж, което означава – идентифициране на елементите на задържащите бариери, които поддържат херметичността за всеки стар експлоатационен сондаж; да се определи кога и как тези задържащи бариери се очаква да станат критични в бъдеще?

2. Към всички изложени дотук опасности, освен погрешния вид сондажи, през 2023-2024 г. ръководството на Булгартрансгаз приема и абсолютно погрешна (олекотена) конструкция на новите експлоатационни сондажи, което прибави още допълнителни негативи, като:

– скъсяване на обсадните тръбни колони на сондажите;

– стеснение с около 30% на диаметъра на новите експлоатационни сондажи в продуктивната част на газохранилището, което води до значително намаляване на площа на дрениране и което от своя страна ще води до лоша и неефективна връзка с продуктивния пласт, и в крайна сметка – до ниски продуктивности на новите експлоатационни сондажи;

– създаване на обективни предпоставки за затлачване (колматиране/запушване) на самата призабойната зона по време на работа на новите сондажи и оттук – до бързо влошаване на тяхната продуктивност във времето.

Към тези негативи трябва задължително да се добави, че осакатената, неправилна и целенасочено олекотената конструкция на сондажите, създава условия за ограничаване на достъпа до тези сондажи за провеждане на бъдещи задължителни интервенции в тях, целящи навременно и пълноценното инспектиране на текущото им техническо състояние, херметичност и продуктивност, както и провеждането на ремонтно-възстановителни работи, ако това се налага.

3. Необходимо е разработването на „Регламент за управление на херметичността на сондажите на ПГХ „Чирен”, в съответствие с възприетите в бранша Международни стандарти, където да се опишат техническите, оперативните и организационните процеси, които трябва да прилагат на ПГХ „Чирен”, за да се гарантира, че херметичността на експлоатационните сондажи на газохранилището е постигната и че същата ще бъде поддържана във всички фази от жизнения цикъл на сондажите.

Този „Регламент” трябва да осигурява ефективно въздействие и проследяване на всички дейности, свързани с управлението на херметичността на всички сондажи, като:

– наблюдение на налягането в задтръбните пространства на сондажите: „колона-колона”, „колона-помпено компресорни тръби”,

– провеждане на тестове за акумулиране и изпускане на газа от/в тези задтръбни пространства,

– провеждане на тестове за състоянието и безопасността на оборудването на всички сондажи,

– провеждане на коригиращи дейности, дейности по поддръжка на сондажите и др.

За съжаление такъв „Регламент” за ПГХ „Чирен” липсва, но такъв документ съществува във всички газови хранилища в ЕС, САЩ и другаде, за което лично съм се уверявал при моите посещения на газохранилищата Rehden в Германия (2 пъти), Bergermeer в Нидерландия, Haidach и Puchkirchen в Австрия.

Всичко това трябваше да се извърши преди започване на разширението на газохранилището и към настоящия момент не е извършено !

В тази връзка е необходимо изработването на Техническо задание за избор на изпълнител за «Оценка и сертифициране на всички експлоатационнни сондажи на подземното газово хранилище „Чирен”. Тези изследвания трябва да определят степента на индивидуалната херметичност на всички експлоатационните сондажи на ПГХ „Чирен” и оптимално безопасната експлоатация на газохранилището във връзка с предстоящото му разширение на база на съблюдаване на добрите практики, отразени във възприетите Международни стандарти, визиращи «Херметичността на сондажите и управлението на жизнения им цикъл».

Ако гореизложените изследвания не бъдат направени, няма да се постигне безопасно и ефективно разширение на газовото хранилище „Чирен” и в крайна сметка това може да доведе до компроментиране на газохранилището, като Национален стратегически енергиен обект за България и региона, а именно:

– може да се създадат условия за нарушаване на херметичността на газохранилището, като цяло и влошаване на свойствата на подземния газов резервоар;

– може да има изключително негативни финансови последици за Булгартрансгаз и за трети страни – загуби на количества съхраняван газ проблеми, които ще засягат страните по подписаните договори за съхранение и др. договори;

– опасност от аварии с непредвидими последици, включително заплахи за живота на хората и околната среда;

– безвъзвратно пропиляване на Европейски и Национални финансови средства.

4. Всички контролни измервания – сондажно-геофизични иследвания, изпитвания за производителност, техническо състояние и др. по време и след сондиранетото на новите сондажи, трябва да се извъшват от независими фирми, на които Възложителя Булгартрансгаз да заплаща, съгласно отделни сключени договори с тях. Такава е практиката в нефто-газовия бизнес.

Ако същността на това разграничение не се разбере и това не бъде направено, ще се допусне конфликт на интереси, който може да се използва от изпълнителя на сондажните работи за прикриване на евентуално възникнали проблеми по време на сондирането и оборудването на новопрокараните експлоатационни сондажи.

Така биха се създали условия за

– прикриване на реалното техническо състояние на новопрокараните сондажи;

– прикриване на степента на херметичност на новопрокараните сондажи и тяхната бъдеща безопасна експлоатация;

– маниполиране на информацията за реалната продуктивност на новопрокараните експлоатационни сондажи, а оттук – за реално постигнатата продуктивност на газохранилището след работите по разширението, като цяло.

Ако всичко това продължава, има опасност да се нанесе непоправима щета върху единственото газово хранилище в България.

5.  От през март 2025 г. на ПГХ „Чирен“ са въведени в експлоатация нови компресорни мощности, като по медиите се твърдеше, че благодарение на инсталирането на тези мощности, капацитетът за съхранение нараснал с 20%, т.е. от 550 на 650 млн. куб. м !? За газово хранилище, това са нелепи твърдения. ПГХ е единственото газохранилище в света, чието разширение е започнало от Надземната част без да е направено нищо по Подземната част! Няма сграда, която да започва да се строи от покрива към основите.

За съжаление обаче, практиката в бранша недвусмислено показва, че когато нещата се изпуснат в подобна, меко казано, погрешна, непрофесионална и пагубна посока, това води до други още по-големи проблеми и неуспехи.

Да, компресорите, могат до някъде да повишат проиводителността на газопровод, но не и на подземно газово хранилище, най-малкото защото газовите хранилища работят в цикличен режим.

Без изградена Подземна част, т.е. без прокарани и изпитани нови експлоатационни сондажи, както и без допълнително изследвани, за останал полезен безопасен живот стари сондажи, подобни бодряшки твърдения по медиите са не само смехотворни, но и нелепи, безотговорни и подвеждащи обществото. И така ще се случва винаги, когато на важни ръководни постове се назначават хора без необходимото образование и опит, които не желаят да се развиват и квалифицират.

Газохранилищата са части от газовата инфраструктура и тяхната работа е циклична (нагнетяване и добив). Но и тук нещата с ПГХ „Чирен” не са наред, защото липсата на достатъчен газов поток в захранващия газопровод създава проблеми, а честите промени в налягането на газопровода водят до спирания на нагнетателния процес. Всичко това влияе върху целостта на работещите съоръжения, ускорява процесите на тяхното износване и вероятността от възникване на аварии.

Няма газово хранилище в света, което да е било разширено само чрез увеличаване на капацитета на надземната му част било то компресори, манифолди, сепаратори, осушителни инсталации, тръбни връзки между модулите и др.! Винаги при разширение на дадено газохранилище, паралелно с Надземната част се изгражда и Подземната му част, след което задължително се прави предварителна Куплирана симулация – т.е. симулация на едновременната работа на Подземната и Надземната част и чак след това се пристъпва към реална експлоатация след разширение. Не ми е известно това да е направено на ПГХ „Чирен”.

Ако бе изградена „Подземната част” на газохранилище „Чирен” щяха да бъдат известни продуктивните характеристики на всички нови и стари експлоатационни сондажи в режими на добив и нагнетяване, както и тяхната безопасна експлоатация в условията на повишаващи се резервоарни налягания. Това обаче не е направено, а своеволно чрез медиите бе обявено, че е извършено някакво частично разширение на газоранилището. По този начин обществото ни бе отново заблудено.

Истината е, че капацитетът за съхранение на ПГХ „Чирен” е невъзможно да нарасне с 20% или от 550 на 650 млн. куб. м, както се протръби в медиите, само защото там били включени в експлоатация нови компресорни мощности! Това е нелепо!

6. Изградената Нова инсталация за изсушаване на газа на „ПГХ Чирен” има проблем от съществен екологичен характер. Пропуснато е да се проектира „инсинератор” – специализирана промишлена инсталация (пещ) за контролирано изгаряне на отпадъците, в случая – ароматните въглеводороди бензол, толуол, ксенол и др.. Цитираните ароматни въглеводороди идват от продуктивните пластове и са остатъци от кондензата на изчерпаното газо-кондензатно находище „Чирен”. Наличието на такива остатъчни въглеводороди нарушават реологичните свойства на триетилен гликола, който е суровина в процеса на дълбоко изсушаване на газа. Това влияе върху качеството на изсушавания газ и може да създава проблеми на ползвателите на газа. Освен това, тези отпадъчни вещества са силно канцерогенни за хората и са недопустими за околната среда и водите, а тяхното елиминиране е задължително, но това не е направено и до колкото ми е известно, същите се изпускат на площадката в атмосферата. Това е недопустимо !

Заключения и препоръки:

1. Съгласно доказаните най-добри практики в нефто-газовата индустрия, съблюдаването на Международни стандарти е задължителено, когато за своето развитие Газовите оператори получават външно финансиране, какъвто е случая с разширението на ПГХ „Чирен”, а именно – получено външно финансиране от Европейската комисия и допълнително финансиране от други институции.

2. В икономическо отношение, обявените средства, получени от европейски и други инвеститори за „Разширение на Подземната част ПГХ „Чирен” са 133 млн. евро или 221 млн. лв. За Европейската Комисия, разширението на подземното газово хранилище в „Чирен” е включено, като Проект от взаимен интерес (Project of Common Interest, PCi) и е постигнато съгласие сред държавите членки на ЕС за безвъзмездно финансиране с 78 млн. евро по Механизма за свързване на Европа (CEF, ЕС.). От друга страна Булгартрансгаз ЕАД е получил заем от БЕХ в размер на 87 млн. лв. и от други институции.

Неразделна практика в ЕС и другаде по света е, че всички инвеститори на такива проекти инвестират, когато са убедени в осъществимостта на даден проект и най-вече –  в  безопасното техническо състояние на работещите съоръжения, които ще участват в процеса на реализиране на дадения проект (в случая – разширението на газохранилище „Чирен”).

Всичко това показва, че около 30-40 % от средствата, които ще бъдат инвестирани в разширението на газохранилище „Чирен”, като национален стратегически обект са грантови и в тази връзка повече от странно е защо конкретните инвеститори на разширението на газохранилището не се интересуват къде и как се оползотворяват техните инвестиции? 

3. Трябва по-скоро Булгартрансгаз да се върне към изпълнение на Вариант-3 от Новия технологичен проект за експлоатация и разширение на ПГХ Чирен, а именно: Сондиране на 10 броя високо продуктивни Наклонено-насочени сондажи и 3 наблюдателни Вертикални сондажи с цел постигане на производителност при нагнетяване-добив 8-10 млн. м3/д и увеличаване на Активния (Търговския) газ до 1 млрд. м3.

4. Докато разширението на ПГХ Чирен е в застой, поне от 10 – 15 години насам, подземното газово хранилище Банатски двор (Banatski Dvor) в Сърбия е в подем. Максималният дневен капацитет в режим на добив от ПГХ «Банатски двор» е 5 млн.куб.м/д, но през студените зимни дни потреблението на Сърбия скача до 15 млн.куб.м/д. В тази връзка Сърбия се принуждава да наема допълнителен капацитет за съхранение в съседна Унгария, за което Srbijagas има сключен договор с унгарската MVM CEEnergy за съхранение на около 500 млн. куб. м газ в унгарски газохранилища.

Въпреки, че Сърбия има проблеми с разширението на това газохранилище поради въведените международни санкции срещу мажоритарния собственик «Газпром» (51%) и санкциите предизвикват забавяне на строителните работи и доставките на оборудването, в момента Сърбия изпълнява мащабен проект за разширение на газохранилището на стойност около 145 млн. евро. Съгласно проекта за разширение на газохранилището, трябва да се прокарат 12 нови експлоатационни сондажа, за да се увеличи обема на Активния (Търговския) газ на газохранилището от 450 милиона на 750 милиона кубични метра. 4 сондажа са вече прокарани.

Освен това, Сърбия има намерение да изгради второ подземно газово хранилище «Тилва» в северната провинция «Войводина». Според данни от «Srbijagas», планираният капацитет на новото газохранилище е около е 300 млн. куб. м. 

__________________________________________________________________________________________________
инж. Димитър Щерев e завършил магистратура в Руския Държавен Геологопроучвателен университет (МГРИ), Москва, Русия, специалност “Хидрогеология и инженерна геология”.

В процеса на работа е специализирал в областта

(1) на «Симулирането и оценката на експлоатацията на Газопреносни системи и Подземни газови хранилища” – в офисите на Международната СЕРВИЗНА Нефтогазова компания „Шлумберже”, (Schlumberger), Хановер, Германия;

(2) на „Управлението на Инвестиционни проекти в Енергетиката” в Дъблин, Ирландия;

(3) на „Геотермалния резервоарен инженеринг” в Университета на ООН, Рейкявик, Исландия (UNU university – National energy authority, iceland).

От 1997 г. (27 години без прекъсване), Димитър Щерев работи в „Булгарттрансгаз” ЕАД в областта на „Съхранението на природен газ” и е ангажиран с оптимизирането на капацитета на Подземното газохранилище „Чирен” (ПГХ „Чирен”), с неговата текуща безопасна експлоатация, рехабилитация, разширение, поддръжка, както и с ролята на това газохранилище в България и в Балканския регион.

Димитър Щерев е участвал в симулация и предварителна техническа оценка на възможните български участъци на проектите „Южен поток” и „Набуко”.

Освен това, той е участвал в предоставянето на „ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА РЕГУЛИРАНЕТО НА ТАРИФИТЕ И ЕФЕКТИВНОСТТА НА РЕГУЛАТОРА НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПАЗАР НА ТУРЦИЯ (EMRA) ЗА ТУРСКИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ПАЗАРИ ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА ПОДОБРЕНА СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ”. (Проектът е финансиран от ЕС.).

Също така, той е участвал в различни ПРОЕКТИ ЗА ЕНЕРГИЙНИ ИНВЕСТИЦИИ И ГЕОЕКОЛНА ОЦЕНКА, финансирани от международни организации и институции (Агенцията за търговия и развитие на САЩ и Програмата PHARE за трансгранично сътрудничество на ЕС.).

В периода 2013-2015 г. е бил ръководител на отдел „СЪХРАНЕНИЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ“ в ЦЕНТРАЛЕН ОФИС НА „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, София, България.

От 2008 г. Димитър Щерев е член на РАБОТНИЯ КОМИТЕТ – СЪХРАНЕНИЕ НА ГАЗ към МЕЖДУНАРОДНИЯ ГАЗОВ СЪЮЗ, където е представил и защитил някои концептуални проекти относно транспортирането и съхранението на природен газ в България и Балканския регион.

От 2020 г. Димитър Щерев е член на БЪЛГАРСКАТА ГАЗОВА АСОЦИАЦИЯ.

От 2025 г. Д. Щерев е член и на „КОМИТЕТА ПО МАРКЕТИНГ И КОМУНИКАЦИИ” към „МЕЖДУНАРОДНИЯ ГАЗОВ СЪЮЗ”.