източник: 3e-news.net, архив

Институтът по енергийна икономика на Кьолнския университет (EWI) публикува тези дни изследване за техническия потенциал и стойността на зеления водород в Германия, Китай, САЩ и Япония.

Анализът се базира на разработен от института инструмент EWI Global PtX Cost , който се фокусира върху технически осъществимите доставки на зелен водород по целия свят, а също така и разходите за производство и транспортиране. Инструментът обхваща също така и производни на водорода, включително амоняк, метан, метанол и отчита транспортирането по тръбопроводи и по море.

Авторите моделират разходите за доставка на зелен водород, като вземат предвид вноса за дадена страна, а не само разходите за вътрешното производство и доставка.

Според анализа, Китай има значително предимство при разходите за производство на зелен водород в сравнение с Германия, Япония и САЩ и може напълно да удовлетвори нуждите си от водород чрез вътрешно производство, без да разчита на внос.

Минималната стойност на зеления водород в страната е 95 щатски долара за МВтч (ако се приеме, че 1 МВтч е равен на приблизително 30 кг водород, това съответства на 3,2 долара за килограм), а най-евтините (първи) 1000 TWh могат да бъдат произведени на средна цена от 120 долара/MWh.

Най-евтин зелен водород може да се произвежда с използване на електроенергия от построени на сушата вятърни електроцентрали (от 95 долара/МВтч), но по-голяма част от техническия потенциал идва от слънчеви фотоволтаици.  Авторите свързват икономическото предимство на Китай с богатите вятърни и слънчеви ресурси, по-ниските инвестиционни разходи по отношение на ВЕИ и електролизерите, а също така и с по-малките разходи за финансиране и заплащането на труда.

Мощностите за производство на възобновяем зелен водород в Китай се разширяват постоянно. Към юни 2026 г. действащите и изграждащите се мощности за производство на зелен водород са надхвърляли 1,4 млн. тона годишно, от които 270 000 тона вече са пуснати в експлоатация, а над 1,13 млн. тона годишно са в етап на строителство, а основен метод е електролиза на вода.

Китай би могъл да произвежда на средна цена от 120 щатски долара/MWh, което му дава ценово предимство пред САЩ, които имат почти два пъти по-високи производствени разходи, средно 225 щатски долара/MWh. „Причините за това ценово предимство включват добрите местоположения за вятърна и слънчева енергия, ниските инвестиционни разходи за инсталации за възобновяема енергия и електролизери, както и по-ниските разходи за труд и финансиране“, казва д-р инж. Ан-Катрин Клаас, която е провела анализа и е актуализирала инструмента с Йонас Гюнцл, Михаел Мориц и Дейвид Волебен, се уточнява в прессъобщението.

Германия би могла да произвежда зелен водород на средна цена от 175 долара/MWh (за най-евтините 1000 TWh), като комбинира вътрешното производство с доставки от други страни от ЕС и Северна Африка. Потенциалните обеми на вътрешно производство при (относително) ниски разходи обаче са изключително ограничени. Поради това авторите подчертават зависимостта от внос като потенциален риск за сигурността на доставките.

„Зависимостта на Германия от внос може да бъде недостатък по отношение на сигурността на доставките и цените в сравнение с Китай и САЩ“, казва д-р инж. Клаас.

Съединените щати биха могли напълно да удовлетворят нуждите от водород вътре в страната, благодарение на големия технически потенциал, но средните разходи се изчисляват на 225 долара/МВтч (за най-евтините 1000 ТВтч). Най-ниската стойност на зеления водород се оценява от авторите на 210 долара /МВтч. Япония има само ограничен и скъп потенциал за вътрешно производство. Като островна държава без тръбопроводна връзка с континента, Япония би могла да внася водород само с кораб, според проучването.

Потенциалът за вътрешно производство в Япония е доста ограничен, а разходите високи. Затова най-евтин вариант е вносът на зелен водород от Китай. Япония би могла да получи най-евтините 1000 TWh на средна цена от 190 долара/MWh (включително транспорт). Според водородната стратегия на страната обаче, Китай не е потенциален доставчик на зелен водород. Без доставки от Китай, цената на най-евтините 1000 TWh се покачва до 300 долара/MWh.

Проучването на EWI е полезно като друг източник на информация за икономиката на зеления водород. Трябва да се отбележи обаче, че това е моделиране, основано на редица предположения.

За актуализацията от 2026 г. EWI актуализира ключови допускания, като инвестиционните разходи за инсталации за възобновяема енергия и електролизери, както и среднопретеглената цена на капитала (WACC), специфична за всяка държава. Инструментът вече използва и по-висока географска резолюция и ревизирана класификация на фотоволтаичния потенциал. Новите анализи включват криви на разходния потенциал и коефициента на сезонност, мярка за това колко производството се колебае през годината. Инструментът е достъпен безплатно на уебсайта на EWI. Потребителите могат да сравняват два сценария на разходите до 2050 г. и два профила на предлагане в собствените си изчисления.

Институтът по енергийна икономика към Кьолнския университет (EWI) е нестопанска изследователска институция към Кьолнския университет, собственост на фондация „Кьолнски университет“ и член на Изследователската асоциация „Йоханес Рау“ (JRF), се уточнява в съобщението.