СНИМКА: Infoobzor архив

Китайските производители на хуманоидни роботи насочват все по-голяма част от инвестициите си към развитието на изкуствен интелект, който да превърне машините от демонстрационни технологии в практически приложими решения за промишлеността, логистиката и услугите. Това съобщава Ройтерс, позовавайки се на интервюта с ръководители на компании и анализатори от сектора.

Новата технологична посока е свързана с т.нар. въплътен изкуствен интелект (Embodied AI) – софтуер, който позволява на роботите да възприемат заобикалящата ги среда, да разбират физически взаимодействия, да усвояват непознати задачи и да се адаптират към различни ситуации, без да е необходимо предварително програмиране на всяко отделно действие.

Промяната се отразява и на инвестиционния пазар. Китайските компании в областта на въплътения AI са привлекли 93,5 млрд. юана (около 13 млрд. долара) чрез 322 сделки през първата половина на годината. Това е пет пъти повече спрямо същия период година по-рано, показват данни на анализаторската компания ITjuzi.

Финансирането вече не е насочено само към производителите на роботи, а все по-често достига и до специализирани разработчици на софтуер и системи за роботизирана интелигентност.

„Производителите на роботи стигнаха до извода, че маржът няма да дойде от хардуера, а от мозъка“, коментира Дермот Макграт, основател на базираната в Шанхай технологична консултантска компания ZenGen Labs.

Изкуственият интелект се превръща в новото поле на конкуренция между САЩ и Китай

Развитието на въплътения AI отваря нов фронт в технологическото съперничество между двете най-големи икономики. Американските компании разполагат със силни позиции в разработването на усъвършенствани AI модели за роботика, докато китайските производители разчитат на мащабната си индустриална база, производствения капацитет и достъпа до реални данни от работещи машини.

Сред американските компании, които разработват софтуер за обучение на роботи за изпълнение на разнообразни задачи, са Physical Intelligence, Skild AI и Generalist.

Компанията Generalist съобщава, че нейният модел GEN-1.5 е успял да изпълни около 60% от предложените прости задачи, след като е наблюдавал демонстрация с продължителност между три и 12 секунди.

От своя страна китайската компания X Square публикува изследване, според което нейните роботи могат да усвояват умения за боравене с предмети само чрез наблюдение на един видеоклип с човек, без необходимост от повторно обучение на модела за всяка отделна задача.

Според анализатори държавата, която успее най-ефективно да съчетае изкуствения интелект с физическите възможности на машините, може да получи значително предимство в автоматизацията на производството и логистиката. Това би могло да повлияе върху индустриалната производителност и развитието на глобалния пазар за роботизирани технологии.

Китайските стартъпи привличат милиардни оценки

Конкуренцията в сектора привлича значителен интерес от инвеститорите. Китайските специализирани компании X Square, Galaxea и Spirit AI вече достигат оценки от близо 3 млрд. долара, показват корпоративни данни.

„Искаме роботите да преминат от управление чрез код към управление чрез здрав разум“, заяви Ян Циен, съосновател и главен оперативен директор на X Square.

В надпреварата се включват и утвърдени производители на роботизирани системи.

Листваната в Хонконг UBTech търси главен учен, който да ръководи разработването на AI модели, като обявеното възнаграждение може да достигне 124 млн. юана (около 18 млн. долара), включително акции и социални придобивки.

Друг голям производител – базираната в Ханджоу Unitree, която е сред трите водещи компании в света по доставки на хуманоидни роботи, разполага с екип от около 30 изследователи, работещи върху изкуствен интелект, способен да прогнозира поведението на различни обекти.

Данните от реалния свят са ключови за обучението на роботите

За разлика от големите езикови модели, които се обучават върху огромни масиви от текстова информация, роботизираният изкуствен интелект се нуждае от данни за физически взаимодействия. Те включват движения като хващане и преместване на предмети, работа с инструменти и манипулиране на сложни обекти, например гъвкави кабели.

Това превръща събирането на качествени данни в едно от основните предизвикателства пред индустрията.

Китайските компании използват различни подходи. Някои наемат хора, които демонстрират ежедневни и промишлени дейности, други разчитат на компютърни симулации, а трети комбинират двата метода.

Компанията Spirit AI е наела около 1000 души, които записват ежедневни и индустриални дейности за обучение на роботизирани системи.

ACE Robotics използва преносими сензори, които регистрират движенията на работниците и силата, с която те захващат различни предмети в магазини и хотели. Целта е роботите да усвояват практически умения, приложими в реална работна среда.

Звеното за роботика на Ant Group – Robbyant, съобщава, че е обучило свой модел с масив от 160 хил. часа данни. От тях 50 хил. часа включват движения на роботи, управлявани от хора.

Обучението обхваща още 20 различни конфигурации на роботи от 17 производители. Стратегическата цел е един и същ AI модел да може да работи с различни видове роботизирани платформи, вместо да бъде разработван отделен софтуер за всяка машина.

От впечатляващи демонстрации към реална индустриална употреба

Въпреки значителните инвестиции и бързото развитие на технологиите секторът все още няма ясно изразен лидер. Компаниите експериментират с различни модели за обучение, архитектури и начини за събиране на данни.

Основното предизвикателство вече не е само създаването на робот, който може да ходи, тича или изпълнява сложни движения. Въпросът е дали той може надеждно да извършва разнообразни практически задачи в непредвидима среда.

Именно способността за самостоятелно учене, адаптация и взаимодействие с реалния свят може да определи следващия етап от развитието на роботиката.

За Китай това е и възможност да използва производствените си предимства, за да засили позициите си в глобалната индустрия за изкуствен интелект и автоматизация. За американските компании предизвикателството остава съчетаването на напредналите AI разработки с приложими роботизирани системи.

Така конкуренцията между САЩ и Китай постепенно се измества от това кой може да произведе повече и по-евтини роботи към това кой ще създаде по-интелигентните машини.