СНИМКА: Infoobzor архив

Европа ускорява усилията си за изграждане на собствена верига за доставки на редкоземни елементи, стремейки се да намали зависимостта си от Китай. Суровините са от стратегическо значение за производството на електромобили, вятърни турбини, електроника, центрове за данни и отбранително оборудване. Концентрацията на добива и особено на преработката в Китай превръща сигурността на доставките във все по-важен икономически и геополитически въпрос, съобщава Bloomberg, цитирана от investor.bg

В центъра на европейските усилия е Скандинавският регион, който разполага със значителни находища, достъп до чиста енергия и дългогодишни традиции в минното дело. Швеция, Норвегия и Финландия, заедно с Гренландия, се очертават като важни територии за развитието на нови проекти за добив, преработка и производство на материали от редкоземни елементи.

Швеция поставя началото на нова индустриална верига

Един от водещите проекти се развива в мината „Малмбергет“ в Северна Швеция, управлявана от държавната компания LKAB. След повече от век добив на желязна руда компанията планира да използва страничните продукти от производството за извличане на редкоземни елементи.

Процесът включва отделяне на желязната руда и последваща обработка на апатитовия концентрат, от който могат да бъдат получени фосфорна киселина и редкоземни елементи.

На около 190 км южно, в Лулео, LKAB вече развива пилотна преработвателна фабрика. Компанията е инвестирала около 800 млн. шведски крони (85 млн. долара), а изграждането на пълноценен завод, който може да заработи в началото на 30-те години, ще изисква инвестиции за милиарди крони.

Според Дарън Уилсън, старши вицепрезидент за специалните продукти в LKAB, по-голямата част от финансирането се очаква да дойде от самата компания, но се разглеждат и други възможности заради стратегическото значение на проекта за Швеция и Европа.

LKAB е определила и находището „Пер Гайер“ в Северна Швеция като важна част от бъдещите си планове. То съдържа значително по-висока концентрация на редкоземни елементи и фосфор в сравнение с рудите, които компанията добива в момента.

Европа трябва да изгради не само добив, но и преработка

Основното предизвикателство пред Европа е, че наличието на суровинни находища не е достатъчно за изграждането на независима индустриална верига. Необходими са мощности за преработка, рафиниране и производство на крайни продукти.

Китай контролира около 60% от световния добив на редкоземни елементи и над 90% от глобалното рафиниране. Тази позиция му дава значително влияние върху международните пазари и възможност да използва ограниченията върху износа като инструмент за икономически натиск.

През 2025 г. европейските производители усетиха последиците от тази зависимост, след като Пекин затегна ограниченията върху износа на редкоземни елементи и материали за батерии.

„На Запад, ако наистина искаме да спечелим цялата тази верига на функциониране на редкоземните елементи, трябва да мислим като Китай, а не само за самата мина за редкоземни елементи“, коментира Елдур Алафсон, главен изпълнителен директор на Amaroq, която развива проект за проучвания в Гренландия.

Подобна позиция споделя и Педер Лунквист, главен изпълнителен директор на датския Експортен и инвестиционен фонд и един от големите акционери в Amaroq. По думите му пазарната икономика сама по себе си няма да осигури необходимата промяна и Европа трябва да се поучи от опита на Китай.

Десетки милиарди евро за стратегически проекти

Според оценките на Европейския съюз ще са необходими над 43 млрд. евро за завършването на десетки стратегически проекти, включени в Регламента за критичните суровини. Финансирането се очаква да бъде осигурено чрез комбинация от публични средства и частни инвестиции.

ЕС разполага и с фонд от 3 млрд. евро за проекти, свързани с критични суровини, включително редкоземни елементи. Скандинавските държави вече подкрепят различни инициативи чрез безвъзмездни средства и финансиране за научни изследвания.

Сред останалите проекти в региона са:

• REEtec, Норвегия – LKAB е най-големият акционер в компанията за преработка на редкоземни елементи.
• Проектът „Сокли“, Финландия – разработването му може да изисква около 1,5 млрд. евро.
• Проектът „Илуа“, Гренландия – развива се от компанията Amaroq.
• Комплексът „Фен“, Норвегия – потенциално най-голямото находище на редкоземни елементи в Европа с приблизително 15,9 млн. тона общо съдържание на оксиди на редкоземни елементи.
• Компанията Rare Earths Norway, която стои зад проекта „Фен“, обяви изграждането на пилотна преработвателна фабрика, като около една трета от разходите ще бъдат покрити с държавно финансиране.

Паралелно с това в Естония започва търговско производство на завод за редкоземни магнити, собственост на Neo Performance Materials.

Цената на зависимостта може да достигне 1,5 трлн. долара

Според Международната агенция за енергия потенциалните загуби за световната икономика при сериозни прекъсвания на доставките на редкоземни елементи могат да достигнат 1,5 трлн. долара. Най-силно изложени на подобен риск са автомобилостроенето, електрониката и авиацията.

Европейският комисар по индустриалната стратегия Стефан Сежурне определя зависимостта от ограничен брой доставчици като стратегическа уязвимост. Според него решението изисква едновременно увеличаване на добива в Европа, развитие на преработката и рециклирането и диверсификация на доставките.

Нуждата от промяна се усеща и от европейските промишлени компании. Шведската Höganäs AB, която използва редкоземни елементи в материали за повърхностни покрития за енергетиката, авиацията и отбраната, продължава да разчита на доставки от Китай.

Главният изпълнителен директор на компанията Хенрик Агер подчертава, че ползата от осигуряването на алтернативни доставки не се измерва единствено с цената на суровините. Става дума за сигурността на отбраната, енергийните доставки и достъпа до ключови стоки и технологии.

Европейската амбиция вече не се изчерпва с откриването и разработването на нови находища. Истинското предизвикателство е изграждането на цялостна индустриална система – от добива през рафинирането до производството на материали и крайни продукти. Именно в тази посока Европа се опитва да приложи уроците от китайския модел, за да ограничи стратегическата си зависимост и да укрепи индустриалната си конкурентоспособност.