СНИМКА: Infoobzor архив

България вече разполага с развита космическа екосистема, която включва производители на спътници, хардуерни компоненти, софтуерни решения и доставчици на специализирани услуги за клиенти в Европа, САЩ и Азия. Променящата се геополитическа среда и нарастващото значение на технологиите с двойна употреба откриват нови възможности пред сектора. Сред ключовите следващи стъпки за развитието му е преминаването на страната към асоциирано членство в Европейската космическа агенция (ЕКА).

Това стана ясно по време на първия Космически бизнес форум в София. Председателят на организацията Ирина Ганчева представи развитието на българската космическа индустрия, нейните основни направления и предизвикателствата пред компаниите в сектора, съобщава БНР.

По думите ѝ около водещите български космически компании вече се е формирала цяла екосистема от предприятия, които предлагат продукти и услуги на международните пазари. Развитието на т.нар. NewSpace екосистема променя традиционния подход към космическите технологии, като залага на по-бързо разработване, тестване и усъвършенстване на продуктите. Това допринася и за нарастването на финансирането в сектора през последните години.

Български компании произвеждат спътници, чипове и софтуер за Космоса

Космическата индустрия обхваща няколко основни направления, обясни Ганчева. Първото е т.нар. upstream сегмент, който включва хардуера и технологиите, предназначени за работа в Космоса – спътници, ракети-носители, компоненти и системи за обработка на данни в орбита.

България вече има сериозни постижения в тази област. Сред примерите е компанията EnduroSat, която започва с производството на наноспътници, а днес разработва и по-големи космически апарати с тегло над един тон. В страната се произвеждат също хардуерни чипове, които вече работят в орбита, както и софтуер за обработка на данни в Космоса.

Другото основно направление е downstream сегментът, който обхваща използването на данните, получени от космическите системи. Сред приложенията са глобалните навигационни услуги (GNSS) и наблюдението на Земята чрез спътници.

Тези технологии намират приложение в наблюдението на критична инфраструктура, проследяването на състоянието на водните басейни, земеделието и анализа на промените в околната среда. Възможността Земята да бъде наблюдавана непрекъснато от Космоса създава значителни възможности за бизнеса и публичния сектор.

Около двата основни сегмента се развиват и специализирани услуги – консултантска дейност, правни услуги, експортен контрол и образование. Особено важен е експортният контрол, тъй като част от космическите технологии имат потенциал за двойна употреба и могат да бъдат приложени както за граждански, така и за военни цели. Това поставя специфични изисквания пред компаниите, които планират да изнасят подобни продукти и решения.

Геополитическата обстановка променя инвестиционните приоритет

Променящата се геополитическа среда и нарастващото значение на отбраната оказват все по-силно влияние върху космическия сектор. Според Ирина Ганчева изследването на Космоса исторически винаги е било свързано с военни и стратегически интереси, а технологиите с двойна употреба придобиват още по-голямо значение в настоящия международен контекст.

Това се отразява и върху инвестиционните приоритети в Европа. Докато доскоро значителна част от финансирането беше насочена към технологии за ограничаване на климатичните промени и намаляване на въглеродните емисии, днес все по-голямо внимание получават решенията с двойна употреба и приложенията в отбраната.

„Българските компании са изключително адаптивни в този контекст“, подчерта Ганчева. По думите ѝ космическите технологии по естеството си могат да намират приложение както в мирно време, така и при военни операции.

Тя посочи, че България разполага с добра основа за развитие на сектора благодарение на традициите си във физическите науки, химията и биологията, както и на натрупания през последните години инженерeн и софтуерен потенциал.

Особено предимство е интердисциплинарният подход. В космическата индустрия специалисти с различно образование могат да допринасят за разработването на сложни технологии. Способността да се решават технически проблеми по нестандартен начин е сред качествата, които секторът търси.

Според Ганчева образованието в България предоставя конкурентна основа за подготовка на кадри, които могат да се реализират в местни компании с международни клиенти.

Малките и средните предприятия имат нужда от по-добър достъп до финансиране

Почти всички български космически компании са малки и средни предприятия. Това означава, че екипите често трябва едновременно да разработват технологии, да изграждат бизнес модели, да търсят финансиране и да намират международни клиенти.

Именно тук е важна ролята на браншовите организации – да идентифицират конкретните нужди на бизнеса и да ги превръщат в предложения за политики, стратегически документи и мерки за подкрепа на сектора.

По думите на Ганчева през последните години има съществен напредък и на политическо ниво, но една от най-важните следващи стъпки е България да премине към асоциирано членство в Европейската космическа агенция.

Това би осигурило на българските компании достъп до допълнително финансиране, програми и възможности за участие в европейски космически проекти. Според нея процесът е преди всичко административен и представлява логична следваща стъпка предвид вече изграденото участие на българската индустрия в европейската космическа екосистема.

Асоциираното членство в ЕКА може да даде допълнителен тласък на сектора, като разшири възможностите за финансиране, технологично сътрудничество и международно развитие на българските предприятия.