Както предупреждава Financial Times, електрификацията може да бъде важна стъпка към декарбонизацията, но не трябва да се превръща в заместител на ангажиментите за постепенно прекратяване на използването на изкопаеми горива.

Турция предлага нов глобален енергиен компромис

Инициативата на турското председателство предвижда ускорена електрификация на транспорта, отоплението, сградите и промишлеността, съчетана с модернизация на електропреносните мрежи и разширяване на достъпа до електроенергия.

Предложени са и механизъм за проследяване на глобалния напредък, платформа за международно сътрудничество, подкрепа за инвестиции в мрежите на развиващите се държави и инициатива за намаляване на енергийната интензивност на сградите с поне 25% до 2035 г.

Аргументите са както климатични, така и икономически. Турският председател на COP31 Мурат Курум подчерта, че зависимостта от вносни горива излага държавите на резки ценови колебания и прекъсвания на доставките.

Сътресенията на петролните и газовите пазари, свързани с конфликта с Иран, засилват този аргумент. Електрификацията, особено когато е съчетана с местно производство на възобновяема енергия, може да намали зависимостта от международните пазари на горива.

Но политическият компромис има цена: той позволява на държавите да подкрепят електрификацията, без непременно да поемат нови конкретни ангажименти за отказ от въглища, петрол и природен газ.

Кои държави подкрепят инициативата и къде е разделението?

Според Climate Home News към 12 ноември поне 14 държави публично са подкрепили доброволната инициатива. Сред тях са Германия, Южна Корея, Пакистан и няколко малки островни държави.

Подкрепата обаче не означава съгласие с всички елементи на предложението.

Португалия настоява електрификацията да бъде обвързана по-ясно с производството на чиста електроенергия. Някои европейски държави и уязвими островни страни също искат по-категорична връзка между инициативата и намаляването на използването на изкопаеми горива.

Австралия, която е съорганизатор и участва активно в преговорите, поставя допълнителен акцент върху разширяването на покривните соларни инсталации за домакинствата.

Разделението не е просто между поддръжници и противници на електрификацията. То е между държавите, които приемат новата цел като самостоятелен напредък, и тези, които настояват тя да бъде съпроводена с конкретни гаранции за намаляване на емисиите.

Към петък, 13 ноември, все още няма окончателно споразумение на COP31, което да превръща предложението в общ ангажимент на всички участници. Според наблюдатели такова се очаква в близките дни.

Големият пропуск: повече ток не означава непременно по-малко емисии

Най-сериозната критика към инициативата е, че увеличаването на дела на електроенергията само по себе си не гарантира декарбонизация. Държавите могат да заменят автомобилите с двигатели с вътрешно горене с електромобили, а газовите котли — с термопомпи, но едновременно да изграждат нови въглищни или газови централи.

Това не обезсмисля електрификацията. Електромобилите и термопомпите са значително по-ефективни от традиционните технологии и често намаляват емисиите дори при сравнително въглеродно интензивен електроенергиен микс.

Ползите обаче са много по-големи, когато електроенергията идва от слънце, вятър, водни централи, ядрена енергия и други нисковъглеродни източници.

Financial Times посочва, че по-ефективен подход би бил допълнителната електрификация да се обвърже с конкретни цели за чиста енергия — например голямо мнозинство от новото производство да идва от възобновяеми източници.Това би надградило договореното на COP28 в Дубай утрояване на световния капацитет за възобновяема енергия до 2030 г.

Фатих Бирол: Светът вече е в ерата на електричеството

Изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол определя настоящия период като началото на нова енергийна епоха.

В интервю за The Guardian той посочва, че през последното десетилетие в световен мащаб са добавени приблизително 5000 гигавата мощности за производство на електроенергия.

През следващите десет години се очаква да бъдат добавени около 12 000 гигавата — повече от два пъти над предходното десетилетие.

Електрификацията се ускорява от три паралелни процеса: развитието на електрическия транспорт, растящото потребление на центровете за данни и изкуствения интелект и увеличаващото се търсене на охлаждане заради климатичните промени.

Според цитираните от Бирол данни продажбите на електромобили извън Китай са нараснали с 60% през разглеждания деветмесечен период. Китай вече има значителна преднина в производството на електромобили, батерии, соларни технологии и компоненти за електроенергийните системи.

Това превръща електрификацията в едно от големите индустриални състезания на XXI век. Въпреки оптимистичната оценка на Бирол световната икономика все още използва огромни количества изкопаеми горива. Следователно „ерата на електричеството“ описва посоката на структурната промяна, а не вече приключил отказ от петрол, газ и въглища.

Европа: чистата електроенергия напредва по-бързо от електрификацията

Европейският съюз е показателен пример за противоречието между напредъка в производството на чиста енергия и по-бавното преобразуване на крайното потребление.

По данни на Евростат през 2024 г. електроенергията представлява 23,45% от крайното енергийно потребление в ЕС. Делът ѝ остава сравнително нисък въпреки значителното разширяване на възобновяемите мощности.

През 2025 г. възобновяемите източници вече осигуряват 49,9% от брутното потребление на електроенергия в ЕС.

Европейската комисия поставя ориентир електрификацията да достигне 32% от крайното енергийно потребление до 2030 г., а представеният през юли 2026 г. План за действие за електрификацията цели да ускори прехода в транспорта, сградите и индустрията.

Предизвикателствата обаче остават значителни.

Електрическите мрежи се нуждаят от мащабни инвестиции, процедурите за присъединяване често са бавни, а производството на възобновяема енергия невинаги съвпада по време с потреблението. Допълнително затруднение създава политическата несигурност около европейските цели за електромобилите и отоплителните технологии.

Така Европа рискува да разполага с все повече чиста електроенергия, без достатъчно бързо да намалява потреблението на петрол и газ в останалите сектори.

България: добри предпоставки, но и сериозни ограничения

България има сравнително благоприятна изходна позиция по отношение на дела на електроенергията в крайното енергийно потребление. Според данните на европейския енергиен регулатор ACER, базирани на Евростат, този дял достига 27,45% през 2024 г. — над средното за ЕС от 23,45%.

Това обаче не означава, че българската икономика е по-напреднала във всички направления на електрификацията. Транспортът продължава да разчита основно на петролни горива, а значителна част от отоплението използва природен газ, твърди горива и биомаса.

Същевременно бързото развитие на фотоволтаичните мощности и системите за съхранение на енергия създава възможности за ускоряване на прехода.

За индустрията особено перспективни са електрификацията на ниско- и среднотемпературните процеси, използването на индустриални термопомпи и сключването на дългосрочни договори за доставка на възобновяема електроенергия.

При домакинствата възможностите включват термопомпи, по-ефективни електрически отоплителни системи, покривни фотоволтаици и съхранение на енергия.

В транспорта ключови са зарядната инфраструктура, електрическите автобуси, градската мобилност и модернизацията на железопътния сектор.

Но най-сериозното ограничение остава инфраструктурата. Новите електрически товари изискват достатъчен мрежови капацитет, гъвкавост, инвестиции в разпределителните мрежи и по-добро управление на потреблението.

За България особено важно е електрификацията да не увеличава зависимостта от скъпа електроенергия в пиковите часове. Необходими са съчетаване на новите товари с ВЕИ, батерии, интелигентно управление и предвидими цени за бизнеса.

Електрификацията трябва да носи и климатична устойчивост

Един от по-слабо обсъжданите аспекти на инициативата е връзката между електрификацията и адаптацията към климатичните промени.

Електрическите термопомпи могат да осигуряват както отопление, така и охлаждане, което става все по-важно при зачестяващите горещи вълни. Електрифицираните водоснабдителни системи, помпените станции, пречиствателните съоръжения и цифровото управление на инфраструктурата могат да повишат ефективността и устойчивостта на основни обществени услуги.

Но тази зависимост от електричество създава и нов риск: при екстремни горещини, наводнения, пожари или прекъсвания на електрозахранването последствията могат да засегнат едновременно множество критични системи.

Затова електрификацията трябва да върви заедно с по-устойчиви мрежи, резервно захранване, децентрализирани енергийни системи и съхранение.

Допълнително предизвикателство са суровините за батерии, електромобили и енергийна инфраструктура. На COP31 неправителствени организации настояват разширяването на добива на критични минерали да бъде съпроводено с по-силни екологични и социални гаранции.

Големият въпрос след COP31: повече електричество или действително по-чиста икономика?

Електрификацията предлага рядка възможност климатичната политика да бъде обвързана с икономически ползи — по-ниска зависимост от вносни горива, по-висока енергийна ефективност, нови индустриални инвестиции и по-устойчива инфраструктура.

Но сама по себе си тя не гарантира ограничаване на глобалното затопляне.

Успехът на инициативата „35 до 35“ ще зависи от това дали държавите ще я превърнат в ускорител на чистата енергия, а не в политически компромис, който отлага отказа от изкопаеми горива. За Европа и България основният извод е сходен: не е достатъчно да се произвежда повече чист ток. Необходимо е той да замества изкопаемите горива в транспорта, отоплението и промишлеността — при достъпни цени и надеждни електрически мрежи.