През 2004г. като най-удачен бе възприет моделът за разделно събиране с контейнери. Оттогава общините в България сключват договори с организации по оползотворяване за изграждане на системи за разделно събиране чрез разполагане на контейнери. Оттогава досега обаче общините не направиха никакви промени в начина на определяне на такса смет, която по никакъв начин не зависи от това дали събираме разделно. Такса битови отпадъци се определя на данъчна оценка на имота, което няма нищо общо с образувания в семейството отпадък. Затова миналата година в закона за местните данъци и такси общините се задължиха до 2015 г. да променят подхода. Работна група мъдреше промените и трябваше да предложи няколко варианти измежду които местните власти да избират. Общини, бзинес, министерства решиха последно да има няколко възможности за определяне на такса смет от 2015 година- на брой живеещи в имота, на чували и на килограми. Какво се случи междувременно?

Все повече пластмаса и хартия се вади от контейнерите

За съжаление откакто през последната година площадките за предаване на метален скрап намаляха, клошарите вече започнаха да събират и хартия, пластмаса и въобще всичко, което намерят в нашите контейнери, коментират от една от организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки „Екобулпак“. Тенденцията е да се вадят все повече неща от контейнерите за разделно събиране. Това е масова практика, особено в по-големите градове. В по-малките населени места, където контейнерите се намират в дворовете на къщите, такива нарушения не се наблюдават. Затова и в малките населени места има постоянност на отпадъците по отношение на количеството и по-голяма чистота на събраните отпадъци от опаковки.

Такса смет като стимул

Такса смет е един от ефективните начини хората да бъдат мотивирани да изхвърлят отпадъците си разделно. За да направи нещо всеки трябва да бъде стимулиран или санкциониран. Ако размерът на вашата такса смет зависи от това дали изхвърляте разделно, ще го правите, нали? Ако отделяте опаковките и рециклируемите материали, ще намалите общото количество битови отпадъци и така вашата такса смет ще бъде по-малко. оттук ще дойде и стимула да хвърляте в контейнерите, посочват от организацията. Идеята, която беше лансирана в началото, такса смет  да се определя на база консумиран ток или вода е палиативно решение, смятат оттам. Аз мога да се къпя по пет пъти на ден, но да не генерирам отпадъци.

В по-малките населени места, застроени предимно с едно и двуфамилни къщи и малки кооперации ще е по-лесно, тъй като там масово по дворовете на къщите или в близост до жилищните кооперации са разположени контейнери. Сериозен проблем представляват гъсто населените урбанизирани територии, където много по-трудно може да се контролира изхвърлянето на отпадъците. Затова мисля, че универсално решение няма. За определени райони решението може да представлява предоставяне на чували, като в Холандия, за други – контейнери, разпределени по входовете. Но със сигурност гражданите трябва да бъдат стимулирани, за да заработи системата.

Депозитната система- скъпа или реална 

В Германия е въведена т.нар. депозитна система както за пластмасовите, така и за стъклените бутилки. Тя работи така както у нас работи системата за връщане на бирените бутилки. Когато си купите бира от магазина, плащате депозит от 20 ст., след това връщайки бутилката вземате новата бира за по-малко пари. В България системата с пластмасовите бутилки не се практикува. Тя би била много скъпа и се съмнявам, че можем да си позволим всички разходи свързани с обслужването й – става въпрос за разходи за събиране на рециклируемите материали в магазина, разходи за компактиране, разходите по тяхното окрупняване и др, коментират от „Екобулпак“.

България трябва да се избере един начин на разделно събиране и от 2004 г. това е събирането чрез контейнери. Например, България предпочита да извършва разделното събиране на отпадъци чрез контейнери или в България рециклируемите материали ще се събират чрез пунктове за предаване на вторични суровини, или пък ще въведем и прилагаме само депозитна система.

Досега не бяха предприети категорични стъпки в посока промяна на такса смет и изчисляването й на база генерирани отпадъци. Поради това и гражданите не бяха мотивирани да изхвърлят разделно.

Да си върнем част от парите в джоба

Искам да ви обясня, че организациите по оползотворяване трябва да изчезнат от структурата на управление на опаковките, коментира от другата страна Иво Георгиев от Асоциацията на рециклиращата индустрия. Във Великобритания, няма организации по оползотворяване, обаче си вършат страхотно работата- 96% е процента на рециклирането. Всяка фирма се занимава с нейната дейност и се сключват договори.

Във Великобритания има с пети пъти повече кражби и какво да не са забранили изкупуването на отпадъци  от черни и цветни метали. Организациите по оползотворяване трябва да изчезнат, защото трябва да се въведе депозитната система в България. Това прокламирам от 3 години, имаме внесен проект, който предлага промяна на контейнерния модел.

Опаковката на една пластмасова бутилка от вода например има също стойност и тя е включена в цената. Сега всеки производител заплаща за рециклирането на своята опаковка на организация по оползотворяване. В същото време вкарва тази сума в цената на бутилката . В Германия ако върнете тази бутилка в голяма верига, ще вземете 0,25 евро обратно. Изискването за обратно изкупуване е търговският обект да е на площ не по-малко от 200 квадрата.

Какво означава въвеждането на тази система да е скъпо, вие и сега плащате. Една минерална вода ако струва 60 стотинки, вътре е включена цената на опаковката. Но обикновеният гражданин не знае, че е така. Тя е включена, но е 0,0…, а трябва да е примерно 10 стотинки. От тях трябва да се извадят разходите, които покрива организацията и да останат грубо казано 8 или 5 стотинки, защото има разходи по администрация и организиране на събирането, да както казахте вендинг машините са скъпи около 40 000 евро. От останалите 5 стотинки трябва да се направи фонд депозитна система, в която директно да влизат тези пари. Фондът трябва да бъде контролиран от граждански сдружения както е в Германия, от министерството на околната среда, от търговците, които се занимават с рециклиране на отпадъци. Когато отидете в голям магазин може да върните две торби с бутилки и на касата ще ви приспадат 15 евро, това е една надница в България. Така се дава стимул на хората да събират разделно. Тогава заради този стимул общият отпадък ще намалее и ще плащаме по-ниска такса смет.  Само една вметка сега такса смет е много ниска и трябва да се повиши. Ако сега един апартамент плаща 300 лева за такса битови отпадъци, то при депозитната система при положение че човек си събира бутилките и ги предава, ще си върене 100 лева в джоба.

Цялостна смяна на подхода

Почти в цяла Европа има депозитни системи, вие плащате за тази минерална вода, но вие плащате и за опаковката т.е. производителят, който пуска на пазара опаковката, плаща към организацията по оползотворяване, за да ги преработи и си вкарва тази цена в цената на опаковката. Но нали разбирате че тези пари трябва да се върнат при вас, защото вие сте ги дали вече. Това е философията и сме направили цял доклад,  в МОСВ все едно гледат като извънземни. Когато отиват отпадъците на сметището и то както мислеха да е безвъзмездно, то ако не знаете сепараторите на сметищата в България се държат от организациите по оползотворяване на опаковки, така безвъзмездният отпадък става 100% печалба за тях. А вие сте дали 100 лева за легло, за уреди, защо вместо да вземете 50 лева от тях, да ги предават безвъзмездно. Разбрахте ли сега философията?

Таксата за опаковки е малко, трябва да бъде вдигната не за сметка на населението, а за сметка на производителя. Ако бирен кен струва сега 90 стотинки от магазина, трябва да струва 1,20 лева, от тях 20 стотинки да отиват на този вендинг автомат, за да бъдете стимулирана да ги съберете, да ги закарате и всичко да приключи. Машината трябва да се субсидира от производителите и да стимулира гражданите да връщат, сега стимулира организациите по опаковки. Ние сме предложили тази философия преди три години, но никой не ни обръща внимание и защо според вас, защото опаковките са 40 млн. лева годишно в България. Това са приходите от продуктови такси, които ние всички граждани заплащаме, когато си купим определената стока. Това са най-добре рециклируемите отпадъци- алуминиеви кенове, стъклени, пластмасови бутилки. Затова при тях е направена депозитна система, не може да се направи депозита система за опаковки например от сирене, защото те са омазнени, тя може да не може да се преработи, трябва да отиде на изгаряне. От тях се прави тор, а тук тези, които рециклрират отпадъци от опаковки ги хвърлят на сметищата. Какво правят тези организации с опаковките от натуралните сокове с алуминиевото фолио вътре- нищо- тези опаковки никой не ги рециклира у нас, отиват на сметищата, а отзад имат знак за рециклиране.

Никой не е казал, че цветните контейнери не трябва да ги има. Не казваме да няма и безвъзмездно събиране, който иска да си ги хвърли. Двата метода могат да съществуват паралелно.  В някои случаи гражданите дори плащат да хвърлят холовата си гарнитура и походното легло, но на 200 метра може да има фирма, която купува. Така трябва да е със всички отпадъци. Немецът , който не му трябват пари, вика фирма да му извози боклука и си плаща, но на друг му трябват пари и ги предава срещу заплащане, такава е философията. Нека да има общински площадки, за да намалее обема от отпадъци. Но нека да има и фирми, които да изкупуват тези отпадъци, включително и скрап, нека всеки сам реши дали да ги закара на общинска площадка, ще извика фирма или ще отиде да ги предаде срещу заплащане.