Сивият сектор в млечния бранш става все по-голям. Държавата губи поне 205 млн. лева от нереализирани приходи в бюджета, съобщиха в свой анализ от Института по пазарна икономика (ИПИ).

Това са неплатени данъци от изкупуване на несертифицирано мляко от мандрите и продажбите на дребно, които също се оказват незаконни. От една страна има тотално затъмнение какво влиза и излиза в мандрите. Някои от преработвателните предприятия продължават да изкупуват некатегоризирано мляко, с което пък изкуствено пада цената на качествената суровина. Млечните продукти, които произвеждат са около 246 хиляди тона, без да броим продуктите от растителни мазнини. Но буди притеснение фактът, че млякото, събрано от мандрите, спада от 723,8 хил. тона през 2007 г. до 496 хил. тона през 2013 г. Тройното нарастване на вноса на концентрирано мляко до 50 хил. тона обяснява само част от картината. Вносът на сухо мляко също сериозно нараства.

Но какво се случва с неизкупеното мляко, което се увеличава от около 400 хил. тона до 650 хил. тона. Според МЗХ това са директни продажби и консумация във фермите. Обяснението обаче е несъстоятелно по няколко причини. В цялата страна по наредбата са регистрирани само 20-30 млекомата за продажба на дребно. Директни доставки легално могат да правят само фермите от І-ва категория, квотите за директни доставки са около 70 хил. тона на година. Излиза, че на едно фермерско домакинство се пада да консумира по 10 тона мляко годишно, което не е възможно.

Българското млечно говедовъдство преминава през процес на преструктуриране през последните седем години. Отглежданите животни намаляват с 8,6%, докато броят на стопанствата се е свил наполовина.

Средно годишната млечност се подобрява слабо – от 3,32 тона на глава до 3,74 тона в края на периода. Но остава двойно по-ниска от средната на ЕС.  Запазва се нивото на произведено мляко близо до 1,15 млн. тона.

Една от причините за сериозните структурни промени в говедовъдството е влизането на страната в ЕС и въвеждането на нови, по-високи изисквания към фермите. Броят на фермите ще продължи да намалява. Затова се очаква и сивият сектор слабо да намалее, смятат от Института по пазарна икономика. Сериозно влияние е оказало и противоречивото национално законодателство през годините, свързано с отглеждането на животни, продажбата и преработката на суровина, ограниченият достъп до финансиране, засилената външна конкуренция. Интегрирането на местния пазар с европейския пък влияе върху цената на суровината. С отпадането на млечните квоти от 2015 година у нас ще започне да се внася все по-евтино европейско мляко и нашите стопанства ще стават все по-притиснати.

Без допълнително подпомагане в бранша,

ще има все повече фалити на ферми.

Българското млечно говедовъдство, въпреки че задоволява 89% от вътрешния пазар, е сред най-неефективните в ЕС заедно с румънското. И това важи както за средния брой на животните в едно стопанство, така и за производителността на глава добитък. По тези показатели нашите ферми изостават значително спрямо конкурентите си в ЕС. През последните две десетилетия у нас стопанствата са раздробени, занемарена е развъдната и селекционната дейност, ниско е нивото на образование и квалификация. Националното подпомагане не е насочено към решаването на нито един от тези проблеми и затова резултатите от него са твърде спорни, е един от изводите в разработката на ИПИ.

От средата на 2015 г. българското млечно говедовъдство ще трябва да се справи и с още едно предизвикателство – отпадането на млечните квоти в ЕС и изострянето на конкуренцията на вътрешния пазар. Освобождаването на производството се очаква да доведе до увеличаване на продукцията в някои държави-членки и спад в други.

Липсата на ограничения за обема на производство от следващата година ще увеличи конкуренцията в ЕС и най-вероятно ще съсредоточи производството в северозападната част на континента.

Засилената конкуренция ще принуди фермите да се преструктурират. Стопанствата, отглеждащи под 10 животни, ще продължат да отпадат. За да оцелеят,

българските животновъди

трябва да увеличават стадата

и бързо да повишават средната млечност на кравите. По-големите, които имат над 50 животни, трябва да се стремят към средна млечност от минимум 7 тона на глава, за да бъдат конкурентоспособни в европейски план.

Държавата може да използва механизмите на Общата селскостопанска политика, за да стимулира окрупняването на фермите и да подобрява развъдната и селекционна дейност, са част от препоръките на автора на анализа.