Потребителите вече нямаме доверие на големите млекопроизводители и млекопреработватели. Те използват заместители, растителни мазнини, сухи млека и „замърсиха“ вкуса на българското сирене. Търсим млякото на малките, семейни ферми на село, които знаят имената на своите крави, техните болки, избират храната, която им дават и лекарствата, с които ги лекуват.

Повечето от тях не са легални, защото изискванията са прекалено високи, а и трудно може да се убеди баба Гина на село, че трябва да се регистрира някъде. За съжаление в много случаи не знаем какво е използвала баба Гина и каква хигиена спазва тя. Затова много внимателно трябва да подбираме и фермите, от които купуваме домашно мляко и сирене. Нека не се доверяваме, ако не видим процеса на живо, ако не се доверим напълно на производителя, едва след това идва документа. Всички директни доставки по нашия закон могат да се правят от производители, регистрирани по наредба 26 за директните продажби. Факт е обаче, че това са много малко производители спрямо всички, които продават директно мляко и други продукти по пазарите. За съжаление успешен и единствен вариант да легализирате вашата малка ферма може да се окаже изпълняването на проект или намиране на някакъв вид финансиране.

Ще ви разкажа за една такава ферма, която ще открие утре демонстрационен център за преработка на мляко и директни продажби на млечни продукти. Ферма „Под Балкана“ отглежда  редки български породи в с. Васил Левски, Карловско. Фермата се отваря за посетители, които искат да видят как се сири сирене и кваси мляко по традиционна българска технология, да опитат и да си купят от тези вкусни продукти пряко от производителя, да научат как се гледат свободно в природата редки български породи животни.

Откриването на Демонстрационния център  става възможно с финансиране от българско-швейцарския проект „За Балкана и хората“ и с експертната подкрепа на Фондацията за биологично земеделие „Биоселена“.

Семейната ферма „Под Балкана“ в с. Васил Левски, Карловско произвежда биволско и овче кисело мляко и сирене от редките породи български животни Каракачанска овца и биволи Българска Мурра. Никола и Таня Кулови отглеждат чрез целогодишно природосъобразно пашуване в Стара планина, което е изключително важно за опазването на богатото му и уникално биоразнообразие. Уникалният вкус на млечните продукти, които правят,  се дължи на съчетанието от порода, почви, въздух, свободно пасищно отглеждане в Национален парк „Централен Балкан” и традиционната рецепта на производство и зреене.

От март 2015 г. фермата е регистрирана по Наредба 26 на Министерството на земеделието и храните за директни продажби. Кулови продават продуктите си на новооткрития в София фермерски пазар, на изложения и фестивали, както и на местни ресторанти и къщи за гости. „Под Балкана“ е сред първите в България ферми, които продават продуктите си пряко на потребителите от мобилна хладилна витрина, закупена по проекта. Фермата им е първата по проекта „За Балкана и хората“, в която се открива Демонстрационен център.

Демонстрационният център във фермата „Под Балкана“ е един от конкретните резултати на проекта „За Балкана и хората“. Основната цел на проекта, в който съвместно работят МЗХ, български и швейцарски неправителствени организации, е създаването на успешен модел. Модел, който да покаже, че връзката между запазването на природата и устойчивото развитие на селските райони в територии с висока природна стойност може да е печеливша – за местните хора, за бизнеса и за околната среда.

„Вече можем да покажем нагледно, че успешен бизнес може да се прави и в защитени територии, а добре опазената природа носи честни приходи на местните хора и ползи за всички ни“, казва д-р Стоилко Апостолов, координатор на „За Балкана и хората“ и управител на „Биоселена“. „Все повече качествени автентични млечни продукти, съхранили българския вкус и произведени по традиционна технология,  достигат пряко до потребителите и носят добри доходи на малките производители и семейните ферми в районите от Натура 2000 в Западен и Централен Балкан. Целта ни е създаването на по-добра среда за развитие на фермерите и местните бизнеси, така че екологичните им продукти и услуги да получат по-висока цена чрез подобрено качество и маркетинг, а приходите им да нараснат с поне 15 %“, коментира Апостолов.