Да ваксинирам ли детето си?

Звучи като много проста дилема, но всъщност не е! Не е, защото ваксините, които през изминалото столетие са спасили живота на милиони деца по света, днес се превръщат в заплаха сами по себе си. Истинският отговор на въпроса „Да ваксинирам ли детето си“ е пряко зависим и с политиката на държавата. Защо в Англия това не е задължение, изборът е оставен в ръцете на майката? А изборът е отговорност….

Причина в един момент ваксините да се превърнат в заплаха е, че имунната система на днешните деца е непрекъснато стимулирана в резултат на модерната среда и начин на живот. Ще посоча само част от факторите, пише в своя блог Маги Пашова:

децата се хранят с токсична храна – дори още вътреутробно, ако майката не подбира внимателно храната си. Всяка пакетирана храна, чийто етикет съдържа странни наименования е мъртва храна. Всяка храна, съдържаща захар, бяло брашно и UHT пастьоризирани млечни продукти е отровна за детския, а и за всеки организъм. Може да не виждате директно резултата. Никой не умира от филия бял хляб с маргарин, но ефектът работи с натрупване и предаване на следващото поколение, създава и поддържа вътрешно възпаление, подкопава имунната система, прави я по-реактивна до момента, в който някакъв катализатор (било то ваксина или друго) се окаже капката, преливаща чашата.

децата живеят в замърсена токсична среда – дишат мръсен градски въздух и бензинови изпарения, изложени са на радиация, токсична козметика и битова химия. Децата са обездвижени – приковани към телвизори, компютри и таблети, лишени от игри на открито и време сред природата. Тялото им е снабдено с естествени механизми за детокс и изчистване, но те се активират от физическата активност, от притока на кислород, от движението на лимфата – неща, които масово липсват в ежедневието на днешните деца и на родителите, които са ги създали.

децата приемат антибиотици, които променят микробиома им, а оттам и имунния им отговор – приемат ги директно като назначено лечение, приемат ги вътреутробно, ако майката се лекува по време на бременност или кърмене, приемат ги чрез храната, защото индустриално произведените животински продукти са от животни, третирани с антиботици. 60% от световното производство на антибиотици не е предназначено за фармацията а за индустриалното животновъдство.

Поради всички тези причина децата не реагират на ваксините по очаквания от производителите и педиатрите начин. И колкото и последните (по-скоро част от тях!) да отричат връзката между ваксинацията и последващи здравословни проблеми, такава съществува и тя се проявява при онези деца, които са уязвими в момента на поставяне на ваксината! С други думи ваксинацията днес все повече заприличва на игра на руска рулетка – може да ти се размине, но може и да гръмне.

Възможното решение- индивидуален подход

След дълго проучване на въпроса най-смисленото за мен решение на дилемата с ваксините, е това което предлага английската лекарка с руски произход д-р Наташа Кемпбъл Макбрайд, невролог и създател на GAPS диетата . За тези, които не са запознати, GAPS е диета за деца с аутизъм, дефицит на внимание, дислексия, диспраксия, астма, екзема и т.н., която успешно лекува чрез нормализиране на чревната цялост и микробиома.

Позицията на д-р Макбрайд, която изцяло споделям, не е против ваксините въобще, а против поливалентните ваксини, масовата ваксинация и универсалния имунизационен календар. Според д-р Макрабайд всяко дете следва да се разглежда като отделен случай, защото в зависимост от фамилната си предразположеност, здравна история и моментно здравословно състояние, то ще реагира по един или друг начин на поставянето на конкретна ваксина.

Затова в книгата си Gut and Psychology Syndrom докторката предлага преди поставянето на ваксина всяко бебе да бъде подложено на детайлно имунологично изследване, което да включва 3 задължителни панела:

оценка на семейната история, фамилна предразположеност и здравословно състояние на родителите на детето по време на зачеването и бременността . (В практика си д-р Макбрайд е забелязала, че почти всички деца с аутизум, имат майки, които по време на бременността са страдали от системна кандидоза.)

подробен фецес анализ и тест на урината, които да определят дали в настоящия момент детето няма чревна дисбиоза, нарушения в еко-баланса на чревната флора или целостта на чревната мембраната

изследване на имунните реакции на детето за установяването на общ имунен статус и текущо здравословно състояние

Според резултатите от тези три теста, към децата следва да се приложи индивидуален подход, който да включва:

Никаква ваксинация, ако майката на детето е със сериозни храносмилателни проблеми, фибромиалгиа, астма, екзема, тежка алергия, автоимунно заболяване или неврологично разстройство. При подобно състояние на майката има риск детето да не реагира по очаквания начин на ваксината. Отново никаква ваксинация, ако самото дете е с екзема, астма или храносмилателни проблеми. По-малките братчета на деца с аутизъм, астма, тежки алергии и екземи, дефицит на внимание, диабет или епилепсия не бива да се ваксинират като бебета, а ако в по-късна възраст покажат чисти резултати от теста за чревна флора и общ имунен статус да се обмисли индивидуален протокол с моноваксини.

Отложена ваксинация за деца, които няма изредените по-горе здравословни проблеми и чиито родители са в добро общо здраве, но при които има отклонения в теста на чревната флора или общ имунен статус. Такива деца могат да се тестват на всеки 6 или 8 месеца и само при добри резултати от тестовете да се ваксинират с моноваксини през период от поне 6 седмици.

Стандартна ваксинация с моноваксини през период от поне 6 седмици за деца, които показват добри резултати на всички медицински тестове и чиито родители са в добро общо здраве.

Д-р Макбрайд е твърдо против поставянето поливалентни ваксини, защото много рядко в природата едно дете е изложено на 3, 4, 5 и повече инфекции едновременно, а случаите с такива деца, документирани в медицинската литература, неизменно посочват изоставяне във физическото и умствено развитие на засегнатите деца.

И за финал следва въпросът няма ли подобен индивидуализиран подход да излезе твърде скъпо на държавата? Ами всъщност не, ако се пренасочат средствата, които се отделят, за да ни убеждават в ползата от ваксините или алтернативната цена, която следва да се плати за лечението на деца, пострадали пряко или косвено от ваксина. С други думи всичко е въпрос на политическа воля и приоритети. Истинският въпросът е: има ли ги? И ако не, имат ли право да правят играта на руска рулетка с децата ни „задължителна“?

http://www.magipashova.com/2016/06/vaccines/