Борбата за една природозащитна кауза е по-ефективна, когато се води от местни хора. Така се роди идеята да организираме обученията „Застъпници за природата“, сподели, биологът Симеон Арангелов от Асоциация на парковете в България разказва повече за проекта и постигнатото от „Застъпници за природата“.
В различните населени места проблемите са близки и отразяват както интересите и вижданията на градския човек, така и темите, в които законодателството или неговото прилагане е слабо и не гарантира информиране и участие на гражданите. Примерите, които мога да дам са градско озеленяване (паркове и улични дървета), отпадъци и незаконни сметища, изсичане на гори.
Най-ценното според мен е, че в подобни обучения участват единомишленици, които са готови да се борят за една и съща кауза. Така се създават контакти и се обменя опит между самите участници. В някои от обученията хората решиха да създадат местни сдружения.
Асоциацията на парковете в България и Сдружение за дива природа „Балкани“ изпълняват проект „Информирано гражданско участие в полза на природата“ с финансовата подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.
Обученията разясняват законовите механизми за предприемане на действия от гражданите за опазване на природата. Теоретичната част е илюстрирана с примери от природозащитната дейност на двете организации – Асоциация на парковете в България и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ. Целта е хората да знаят как да защитават основното си право за живот в добре запазена околна среда.
37-те обучения „Застъпници за природата“ са разработени на основата на Наръчник за граждански действия по зелено застъпничество, достъпен на сайта priroda.parks.bg. Създадохме го, за да дадем насоки за водене на застъпническа кампания. Наръчникът е помагало за предприемане на действия, когато са налице дейности, унищожаващи природата. Ценна част са бланките за подаване на сигнали, жалби, заявления и други документи до институциите.
Желанието ни е чрез наръчника и обученията да направим включването на гражданите по въпроси, касаещи околната среда и нейното опазване, по-лесно и достъпно.
С колегите разглеждаме процеса на оценяване на въздействието на дадено инвестиционно намерение върху околната среда и възможностите за участие в различните етапи. Друга важна тема е за прякото участие на гражданите и разясняваме как референдумът и подписката са полезни в нашите каузи. Специално внимание отделяме на събирането на информация и воденето на гражданска кампания, коментира Арангелов.
В двете организации получаваме редица сигнали за помощ от цялата страна, допълни още той. Случаите стават повече, а ние сме затруднени да отговорим на всички. В същото време борбата за една природозащитна кауза е по-ефективна, когато се води от местни хора. Така се роди идеята да организираме тези обучения и да посетим всички области на страната.
Успешните кампании всъщност не са малко и почиват на различни форми на гражданско участие. Нашите закони дават доста възможности. И никога успешните резултати не се постигат с помощта на само един инструмент. Нужна е последователност и доста разнообразни действия.
Всяка кампания има нужда активните хора като двигатели
Ключово при всяка успешна кампания е от една страна да има двигател – човек или група от хора, склонни да действат активно, а от друга – подкрепа от съгражданите. Обученията по места спомогнаха активните хора да се запознаят и да започнат да работят заедно.
Като успешни инструменти са се доказали кампании за промяна на законодателството (например създаване на плажовете за природосъобразен туризъм), местни референдуми (Трън и Горна Малина срещу добив на полезни изкопаеми в близост до населени места), съвместни дейности с органите на изпълнителната власт (обявяване на над 100 хиляди хектара стари гори за гори във фаза на старост и спиране на сечите в тях).
Воденето на административни и съдебни дела срещу решения на органите на държавната или местна власт също са се доказали като успешни. Понякога даже „разшумяването на темата” е достатъчно.
Най-често органите на властта създават впечатлението у гражданите, че нищо не могат да предприемат по представения проблем, че проблемът произлиза от нормативен документ или информацията, която се търси, не е публична. Затова е необходимо гражданите да четат и да се задълбочат в темата, която ги интересува и да изискват от институциите да си свършат работата. При първите стъпки за активно участие често се сблъскваме с неуспехи, което е логично и масово, защото малко проблеми се решават просто с един сигнал до институциите. Затова се опитваме да създаваме ясната представа, че няма нерешим проблем, но е нужна упоритост.
Как да се насърчи гражданското участие в областта на природозащитата?
Всъщност за нас е важно във всички процеси на вземане на решения да се насърчава информирането и участието на гражданите в тях. Това е важно както за политиките на централната власт, така и на местно ниво. Неслучайно сме подготвили проект за общинска наредба за участието на гражданите в процесите на вземане на решения на местно ниво. В нея сме обединили законовите процедури и разпоредби от всички основни закони и сме доразвили и разписали процедурите, така че всеки гражданин да може да намери лесно в нея възможността, как да участва при вземането на решения от общинския съвет или местната администрация.
И сегашните закони дават огромни възможности за граждански контрол, но е необходимо образование
Тук трябва да добавим, че е нужно и образование. Защото макар и далеч от желаното – и сегашните закони дават огромни възможности за граждански контрол. Особено по екологични въпроси.
В момента тече кампания “Да съхраним вековните дървета на България”
Целта на кампанията „Да съхраним вековните дървета на България“ е да се ускори процесът на обявяване на вековни дървета като защитени. Ако знаете за вековни или забележителни дървета, които не са защитени, може да ни изпратите информация, за да подготвим предложения към Министерство на околната среда и водите. Разпространяването на информация и даряването на средства за кампанията също са голяма помощ за нас.
В рамките на тази кампания вече събрахме средства за закупуването на професионален висотомер – уред, необходим за работата на терен и събирането на данни за вековните дървета, както и обозначаването на вековните дървета, които нямат табела “Вековно дърво”.
Защо имаме нужда от повече защитени територии?
Защитените зони изграждат мрежата НАТУРА 2000 и са част от ангажимента ни към Европейския съюз за опазване на природата. Те са два вида, като единият е насочен към опазването на птиците, а другият има за цел да опази редките местообитания, състоящи се от растителни съобщества, бозайници и други животни.
Тези зони са сравнително голям процент от територията на страната и в тях се допускат разнообразни дейности, като земеделие, дърводобив, лов и дори строителство, но изключително важно условие е да не увреждат редките местообитания и видове, предмет на опазване на зоната.
Зоните от НАТУРА 2000 са с доста по-либерален режим в сравнение със защитените територии, които са едва 5,8% от територията на страната. Те се опазват по българското законодателство и са шест категории, като най-строгата е резерват, а другите са национален парк, природна забележителност, защитена местност, природен парк и поддържан резерват. Всяка от тях има различна степен на защита, а в заповедта за обявяване се изброяват конкретни режими и забрани.
Защитените територии и защитените зони може да се припокриват, като това са обикновено най-ценните части от природата ни и те са защитени едновременно както от българското, така и от европейското законодателство.
Защитените територии са един от най-устойчивите начини за опазване на природата в България. За съжаление техният процент е изключително нисък в сравнение с други страни. Германия например е водеща със своите над 17 000 парка и резервата. За сравнение – в България имаме едва 55 резервата, 3 национални и 11 природни парка.
През последните години МОСВ нямаше политика по обявяване на нови защитени територии, позовавайки се на сравнително големия процент от мрежата НАТУРА 2000. Така голям дял от все още запазената ни природа не се опазва по българското законодателство и е уязвима от унищожаване.
За съжаление въпреки подходящите места за обявяване на нови природни паркове и възможността те да включват различна собственост, до момента държавата не предприема необходимите стъпки за обявяването им. Така например в Родопите няма нито един природен парк. Други потенциални територии, които биха могли да станат природни паркове са Осоговската планина, Западна Стара планина. Да се надяваме, че един ден ще доживеем да ги видим обявени за такива.
Такива инициативи имат нужда от подкрепа. Как ли? Арангелов сподели:
Бихте могли да ни изпратите информация за вековно дърво или добре запазена природна територия. За категория природна забележителност подходящи са различните елементи на неживата природа (водопади, пещери, скални образувания и комплекси). Находища на редки видове животни и растения, стари гори и други ценни елементи на живата природа могат да бъдат обявени за защитени местности.
Също така можете да ни подкрепите, ако направите дарение, което ще бъде изразходвано за посещение на място от експерти и извършването на работата по подготовката и подаване на предложението за нова защитена територия. И двата вида подкрепа е важна за нас и ще подпомогне работата ни за напред. Повече информация може да намерите на сайта: priroda.parks.bg
Be the first to comment on "Асоциация на парковете в България: Най-важни проблеми за хората са градско озеленяване, изсичане на гори, отпадъци и незаконни сметища"