Все по-често ни се случва, когато пуснем кранчето вкъщи да протича мътна вода. Старата водопроводна и канализационна система заедно с липсата на качествени инвестиции в пречиствателни станции влошават качеството на водата, което пием всеки ден. А ние сме от благословените с водни ресури страни.

Потреблението на бутилирана вода ще се увеличава постоянно в световен мащаб. Ако към 2011 година световната консумация е била на нива от около 250 милиарда литра, то след 10 години през 2021 г. очакванията са тя да стигне до 450 милиарда литра. Азия Пасифик, Близкия Изток, Латинска Америка са региналните пазари, при които се очаква едновременно устойчив и висок ръст като темп и като обеми. Търсенето на бутилирана вода ще се увеличава и в Африканския регион.

Това ще се случи заради повишаване на здравната култура, ръст в населението и тенденциите в начина на живот. Растежът ще продължи да се стимулира с увеличаване на урбанизацията и икономическа стабилност в развиващите се региони. Естествено качеството на изворните води за пиене се влошава, заради което се очаква траен ръст на потреблението на бутилирани води. Все по-често и у нас заменяваме мръсната вода от чешмите с минерална.

Едва 6-7% от минералните води за пиене, на които е богата страната в момента се използват за бутилиране, коментират експертите в бранша. Така че тук се крие голям потенциал.

Потреблението на бутилирани води в страната за 2013 година е 663,3 милиона литра. През 2013 г. всеки българин е изпил 91,6 литра, като все още сме далеч от Гърция, Испания и Италия, Германия, Франция, Белгия, Португалия – всички те, лидери в Европа по потребление на бутилирана вода на човек от населението. За сравнение средната консумация в Италия за 2012 г., тъй като още не са обявени данни за 2013 е 180,5 литра на човек, а средно за ЕС надминава 104 литра.

Производството на бутилирана вода у нас е почти равно на потреблението, тъй като в категорията обемите на внос и износ не са съществени, но все пак износът доминира.

Най-големият проблем, който стои от години е, че находищата не са достатъчно проучени. В момента концесиите за бутилиране на вода са 23. Общият брой на находищата на минерална вода – изключителна държавна собственост е 102. Броят на находищата на минерални води, които са свободни и не се развиват обаче е много по-голям.

Нова поправка в Закона за водите ще позволи на едно находище ще може да има не един, а няколко концесионера. Вместо да повиши интереса за проучване и бутилиране тя може да има обратния ефект.

Това ще доведе до намеса на други играчи, но на вече използваните находища без да повиши интереса към непроучените още извори.

Това ще доведе до нелоялна конкуренция и изместване от пазара на вече наложени марки и играчи.

Това ще спре инвестициите на добре работещи бизнеси, тъй като ще се ограничи ресурса, който може да ползват.

Това са само част от аргументите, които изтъква бизнесът срещу промените в Закона за водите, които ще се гласуват скоро в пленарна зала.

Един от доводите за налагане на промените е, че „концесионерите в момента далеч не оползотворяват изцяло капацитета на находищата на минерални води“. По данни на МОСВ концесионерите усвояват само 53% от предоставеното им количество.  „В условията на свито потребление, при най-ниски стойности на БВП на глава от населението в цяла Европа, при висок инвестиционен интензитет и съвкупност от множество други фактори – 53% средна усвояемост на ресурса всъщост е много добър резултат”, коментират  от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България.

Плащане за неизползван ресурс, липса на стимули

Редица трудности обаче се явяват предизвикателство за сектора. Всеки концесинер на находище на минерална вода, предоставено с цел бутилиране е задължен да използва водата само за бутилиране. Освен това трябва да заплаща като минимум ежегодно концесионни такси за най-малко 80% от предоставения му ресурс. Такава политика е без аналог за европейската бутилираща индустрия. Фирмите плащат по-високи разходи за ресурс спрямо европейските. Като индустрия предлагаме най-евтиния продукт в Европа при най-висока цена за ресурса. Съотношение между разход за 1 куб.м. вода и пазарна цена на 1 литър бутилирана вода е с много по-нисък марджин. У нас потребителите са много по-чувствителни към променените в цените, които са резултат от ръста в цените на опаковките и материалите, на горивата, на услугите.  В България разходите за единица продукт са завишени, а това се формира и от ставката на ДДС. По данни на Европейската Комисия в 12 държавни членки ДДС-то на бутилираната минерална вода е съществено по-ниско. Сред тях са Франция (5,5%), Испания (8%), Белгия (6%), Холандия (6%), Гърция (14%) и др. У нас обаче има практика за двойно начисляване на ДДС – веднъж на концесионната такса и втори път на крайния продукт. Това води до трудно възвръщане на инвестициите, до необходимост от средства за реклама, включително за експорт. Постоянните нормативни промени без съгласуване с бизнеса и налагането на тежки регулации създават високо рискова бизнес среда.

Стари съоръжения, непроучени находища

Бизнесът прави и инвестиции в изграждане на нови водовземни съоръжения. Необходимо е държавата да преразгледа досегашния механизъм и да направи усилия, за да насърчи този процес. Всеки сондаж от момента на разрешението за експлоатация става държавна собственост и единствената възмездност са 6 месеца добив на вода без такси, както и преференция при избор на ползвател на ресурс. Инвестицията в подобен род съоръжение е голяма, а с изключение на успешно финализиран през 2013 година проект за изграждане и въвеждане в експлоатация на нов, модерен сондаж от една от компаниите, всички останали съоръжения датират от периода до края на 70-те години на миналия век.

От финансов ресурс се нуждаят мерки по обследване капацитета на находищата,  промоция на българската минерална вода и стимули за развитието на сектора.

Признатите от Министерството на здравеопазването, бутилирани минерални води са част от официално признатите води в ЕС и свободно могат да се търгуват в Европа. Затова е важно е да се обърне внимание на общоевропейското правило – водата от едно находище, притежаваща еднакви и уникални характеристики, независимо от броя на сондажите, да се предлага на пазара само под една марка. По последна информация от края на 2013 г. в ЕС са признати 25 български натурални минерални води.

Естествено 98% от водата се потребява на локалния пазар на производителите, като определени обеми се продава и в съседни държави. Това е логично както заради високите разходи за логистика, но и от наложилите се вкусови предпочитания към местно предлаганата вода. За да се наложи една нова, непозната за пазара вода се изисква сериозна инвестиционна политика и успешно проведена експортна стратегия. На успехи в експортна реализация се радват най-утвърдените и популярни марки води.

Българската ндустрия прави своите опити за навлезе на други пазари в пряка конкуренция не само с местните, но и с утвърдените марки води. През 2012 година износът е бил около 6,5 милиона литра, който съставлява все още скромния 1% от общото производство и потребление на бутилирана вода в страната. Индустрията естествено се ориентира както към държавите от региона – Румъния, Молдова, Гърция, Малта, Кипър, но също така и към по-далечни дестинации. Близкият Изток, страните от Азиатския регион, включително и китайския пазар са сред перспективите, от интерес за компаниите в сектора. Наблюдаваме и африканските пазари, където се очакват високи темпове на ръст, но все още значителна част от тях са високо рискови, коментират от бранша.